Логан изви глава към Рейчъл, но по-бавно и предпазливо от друг път. На нея този миг й се стори безкрайно дълъг. Той се приведе, пое дланта й в своята и я поведе, придържайки я нежно, към редицата столове. Седнаха един до друг, с преплетени пръсти, заслушани в песента на вятъра, играещ сред смълчаните белокаменни кръстове.