Рейчъл си припомни какво й беше наредил майор Джесъп, началникът на военните следователи във Форт Белвоар:
— Полицията в Балтимор отдавна следи този сержант Дън. Но засега няма никакви улики срещу него. Какво може да означава това? Или информаторът греши, или се опитва да натопи сержанта. Утре заминавате за Балтимор, следовател Колинс, за да изясните кой е прав и кой не в цялата тази бъркотия. Незабавно трябва да ми докладвате, ако се окаже, че наши офицери са замесени в незаконни сделки с оръжие и муниции.
— Но какви ще бъдат моите правомощия пред полицията в Балтимор, сър?
— Ти си военен следовател, Колинс. Нищо повече.
— Но, сър… ако ситуацията там се усложни?
— Тогава незабавно трябва да се свържеш с мен. Ще получиш нови инструкции съобразно обстановката.
— Слушам, сър.
Не можеше да се каже, че местните полицаи я посрещнаха възторжено. Може би бяха очаквали някой едър, внушителен лейтенант, а не блондинка, метър шестдесет и пет, с небесносини очи и лунички по носа, изпъкващи още повече от тена, който й бе останал от екзотичните калифорнийски плажове. Посрещнаха я подсмихвайки се, със закачливи подмятания, без да скриват съмненията си, че няма да успее да задържи и с две ръце своя зиг зауер, когато нещата опрат до стрелба от упор.
Един от снайперистите се изпречи пред нея и я измери с поглед от глава до пети. Рейчъл се досещаше какви мисли се въртят в късо остриганата му глава, но нямаше намерение да си хаби времето с обяснения, че пристигаше от десетдневен сбор за бойна преподготовка в школата в Санта Барбара.
— Ти си Джейфоу, нали?
Рейчъл не обърна внимание на предизвикателния му тон.
— Точно така, сър, но съм изпратена само като наблюдател.
— Тогава гледай да не те взема на мушката, сладурче.
Командирът на отряда чу ехидната забележка на снайпериста, но я остави без коментар.
— Госпожице Колинс, аз съм капитан Бърнс — представи се той, като се приближи към тях. — Готова ли сте да се присъедините към нас?
Сега — два часа след този кратък встъпителен разговор — Рейчъл лежеше върху ламаринения покрив. За нещастие, нощта се случи безлунна, небето — забулено в облаци, а въздухът влажен и душно топъл. Яката на камуфлажното й яке вече беше пропита от пот.
Мишената отстоеше само на тридесет метра, точно отсреща, отвъд павираната алея, осеяна с петна от маслото, изпускано от тежкотоварните камиони. Складът — грозна метална конструкция — беше наследство от виетнамската война. Стените му бяха изпъстрени с ръждиви петна, напомнящи белези от едра шарка. Товарните рампи пустееха. Високите плъзгащи се врати бяха плътно затворени. До тях се виждаше по-ниска врата — подобно на гаражна — заключена с катинар. Над нея сивееха мътни прозорци, скрити зад решетки. Складът тънеше в мрак. Не просветваше дори огънче на цигара.
— Според информатора, кога би трябвало да се появи сержант Дън?
Капитан Бърнс, заел позиция на покрива до нея, шумно изсумтя. Звукът изсвистя отривисто в надвисналата тишина, като че ли някой беше изпуснал въздуха от напомпан балон. Той притисна бинокъла за нощно гледане към очите си.
— Някъде към полунощ. Тези работи не стават по часовник, Джейфоу. Случвало се е да ги дебнем с часове, без да посмеем да гъкнем.
Рейчъл благоразумно не бе споменала, че вече има опит с подобни разследвания. През юни й се наложи да вземе участие в двадесетчасова акция край Флагстаф. Тогава температурата беше достигнала четиридесет и два градуса по Целзий.
Досега Отрядът за бързо реагиране действаше като по учебник. Най-отпред се движеше специалистът по проникване в опасни зони, за да отключи катинара и да изчезне в мрака зад вратата на склада. След две минути той сигнализира с уговорения код по радиотелефона, че се е справил с алармената система, след което монтира вътре микрофоните и радиопредавателя. С това задачата му приключваше. На излизане той не забрави отново да заключи катинара. В това време всички от осемчленния специализиран отряд за бързо реагиране заеха позиции: двамата снайперисти залегнаха на покрива точно срещу прозорците, а останалите се скриха зад военните камиони. Рейчъл последва капитан Бърнс. Той беше възнисък, но набит, с лек тик на дясната буза, прикриван умело чрез непрестанното дъвчене на желирани ментови бонбони за освежаване на дъха. За команден пункт капитанът избра покрива от гофрирана ламарина на бараката от другата страна на алеята. Щом се настаниха, той я стисна за рамото, за да й даде да разбере, че очаква от нея да лежи послушно и да не проявява самоинициатива.