Мъжете зад гърба й извикаха нещо и заглушиха последните думи на умиращия. Рейчъл понечи да им кресне да млъкнат, но още не можеше да дойде на себе си от шока, предизвикан от предсмъртното признание на сержант Дън. Остана вцепенена, приведена над него, напрегнала слух да чуе още нещо.
Но останалото беше само неясен брътвеж, удавен в бликналата кръв. Тялото на сержанта се отпусна след последното мъчително издихание, странно напомнящо въздишка на облекчение. Очите му останаха широко отворени, изцъклени, смаяни от срещата с вечността.
Рейчъл не помнеше колко стоя така вцепенена, приклекнала до мъртвеца. Най-после вдигна очи и първото, което видя, бяха ботушите на капитан Бърнс. Думите му бяха пропити със съчувствие, но на нея й прозвучаха някак фалшиво.
— Колинс, не можеш да си представиш, че преди минута ти се размина на косъм със смъртта.
Скрит на покрива, заслушан в стрелбата, отекваща в мрачната нощ, Инженера следеше внимателно последната фаза на полицейската операция.
Позицията, която беше избрал, се оказа много изгодна — на покрива на най-високата сграда в складовата зона, на около шестдесет метра от най-близко залегналия полицейски снайперист. Оттук — през оптическия мерник на снайпера — можеше да наблюдава сцената през счупените стъкла на склада.
Долу, като по учебник, се разиграваше един от вариантите за нахлуване в сгради. Очевидно маньовърът беше отлично усвоен от Отряда за бързо реагиране. Стремително нахлуване, придружено с ожесточена стрелба и гранати със сълзотворен и нервнопаралитичен газ. Но всичко това не би прекършило лесно съпротивата на опитния и съобразителен сержант. Освен това там, вътре, Дън разполагаше с богат арсенал от оръжия, с които боравеше с лекота. Рано или късно, нахлулите вътре ченгетата щяха да го пипнат и да го измъкнат на рампата пред склада, където го дебнеха снайперистите от отсрещните покриви.
Ако обаче — колкото и да изглеждаше невероятно — сержант Дън успееше по някакъв начин да се измъкне от засадата, Инженера щеше да го ликвидира. За отличен стрелец като него не беше никакъв проблем да порази целта само с един изстрел от сто и десет — сто и двадесет метра.
Но тогава възникна една непредвидена пречка — момичето.
Инженера нямаше представа коя беше тя, нито очакваше появата й. Очевидно не беше от местния отряд за бързо реагиране. По дяволите, какво търсеше тук и коя всъщност беше тя? Беше добре тренирана — пролича си от проникването й през прозореца. Момичето умело избягна откосите, сипещи се от автомата на Дън. Да, биваше си я, но беше доста дръзка и смела. Шефът на отряда за бързо реагиране едва ли е останал очарован, когато тя изпревари хората му.
Най-обезпокоителното в цялата история беше фактът, че тя успя да стигне до Дън, преди той да издъхне. Инженера видя през окуляра на оптическия прибор как тя беше коленичила до главата на умиращия, заслушана в предсмъртните му думи.
„Какво й призна, Чарли? Успя ли да се похвалиш пред нея с някой от подвизите си? Трябваше по-бързо да умреш“, каза си наум той.
Инженера продължи да следи действията на полицаите. Те извикаха подкрепление, а след това и техниците от лабораторията. Появи се и една линейка. Вътрешността на склада се освети от блясъка на силните фотосветкавици, докато ченгетата заснемаха сцената от всички възможни ъгли. Капитан Бърнс вече се беше разпоредил да отведат жената и вкопченото в нея разплакано момче. Инженера предварително я беше проучил и знаеше, че тя е съпругата на сержант Дън, вече вдовица.
Той отново монтира оптическия мерник върху снайпера и го насочи към счупения прозорец на склада. Кръстчето на мерника са закова върху русокосата глава на Рейчъл, но после плавно се спусна надолу — точно върху челото й. Позицията за стрелба беше чудесна. Нямаше вятър, така че изстрелът щеше да бъде безпогрешен. Но той не натисна спусъка. Не, не че го притесняваха дребните фигури там долу. Причината да се откаже беше друга, при това съвсем неочаквана — в небето над него се появи полицейски хеликоптер, чийто мощен прожектор започна да опипва с лъча си безлюдните складове.
„Колко дълго й шепнеше, Чарли? Шест секунди? Или седем-осем? Дали тя е успяла да проумее нещо от предсмъртното ти хъркане?“
Инженера реши да отложи екзекуцията на младата жена. За по-късно… Трябваше му време, за да научи нещо повече за нея, да разбере коя е тя и как се е озовала тук. Разбира се, най-важното щеше да бъде да провери какво е изпял пред нея агонизиращият сержант. Ако се наложеше, щеше да я посети.