— Значи ги заплашваш. — Карли не беше толкова сигурна, че Шелби можеше да бъде сплашена. Можеше да бъде ужасно упорита, когато надушеше интересна история.
— Само когато се налага. Предпочитам убеждаването, основаващо се на взаимна облага. Благодарните хора са много по-полезни, отколкото гневните.
— Но защо си запазил фамилията си? — настоя Карли.
— Защото не можех да позволя името на родителите ми окончателно да изчезне. Когато всичко свърши, братята ми могат да си върнат фамилиите, ако пожелаят. Всъщност Бран не го е грижа особено. Той е загрижен за теб. Мисля, че той се нуждае от теб.
— Няма да позволя да бъда купена, Дрю, и не знам дали си прав за Бран. Той с нищо не е показал, че иска нещо повече от това, което имаме в момента. А и честно, минала е само седмица. Всъщност живея с този мъж едва от седмица, току-що започнахме да спим заедно.
Дрю изглежда нямаше намерение да се предава.
— И ти вече си емоционално обвързана. Кажи ми, че не си.
Искаше й се да не беше. Беше прав за това. Тя не бе успяла да остане безразлична. Бран я караше да се чувства жива.
— Той е специален. Много е мил и внимателен и аз се чувствам в безопасност с него. Но и преди съм грешила.
— С него не грешиш. Виж, аз знам, че той иска да стоиш настрана от тази история. Смятам, че е по-добре да останеш в „Кейн Корпорейшън“, докато постигнем целта си, но съм задължен на Бран. Брат ми иска да излезеш от играта и аз го направих възможно. Ако решиш да напуснеш работата си, Патриша няма да може да направи нищо, за да те спре. Мога да ти наема адвокат, просто за всеки случай, и тя никога няма да разбере, че аз стоя зад всичко. За мен не е проблем да опаковам вещите ти и за няколко часа да те преместя в Остин. Мога да сторя същото и за Мери, ако се тревожиш за нея. Има подходящо място за нея в медицинската програма на Тексаския университет. Никога вече няма да ти се налага да видиш Патриша Кейн.
Тя наистина не беше сигурна дали този мъж не беше самият дявол. Доколко можеше да му има доверие? Той й предлагаше почти всичко, за което някога бе мечтала. Освен ако наистина вярваше, че Бран й казваше истината, че връзката им ще е приключена в минутата, когато престанат да работят заедно по плана за унищожаването на Патриша. Това можеше да е умен план да я раздели от Бран по-рано, за да не се увлече брат му прекалено по нея.
— Защо? Защо мислиш, че си задължен на Бран? — Искаше да погледне този мъж в очите и да се опита да разбере какви са мотивите му. Той можеше да преследва дългосрочна цел. Това беше очевидно. Въпросът беше дали наистина обичаше брат си.
Челюстта на Дрю се стегна.
— Аз го оставих в приемните семейства. Измъкнах Райли, когато беше на осемнадесет, но оставих Бран още две години, докато създам инфраструктурата на „4Л”. Казах си, че той ще е добре. Оставаше само още една година, а ние и без това вече бяхме разделени прекалено дълго. Посещавах го винаги, когато имах възможност.
— На колко години беше по онова време?
— На двадесет и една. Открих Хач и започнахме да работим по изграждането на „4Л“. Когато Райли достигна необходимата възраст, за да напусне комуната за сираци, аз го накарах да постъпи в колеж. Работех на две места, за да го издържам и всяка свободна минута посвещавах на разработката на оригиналния софтуер, върху който изградихме компанията. Хач също работеше с мен, но честно казано в онези ранни години той беше зает най-вече със задачата да остане трезвен, отколкото с нещо друго. Беше по-лесно да оставя Бран в приемните семейства, отколкото да се оправям с едно петнадесетгодишно момче, докато работех на всички останали фронтове.
— Мога да го разбера.
— Всичко беше наред, докато един ден не ми се обадиха, че бил откаран в болница. Официалната версия беше, че той и още едно момиче от приемното семейство са избягали и са вземали наркотици в някакво местно свърталище на наркомани, когато са били нападнати от неизвестни бандити. Момичето умряло. Бран едва оживял. Не знам какво си спомня.
Сърцето й се сви от болка за всички тях.
— Вината не е била твоя. Ти не си се забавлявал. Разбирам. Не напълно, но разбирам какво означава да се чувстваш отговорен за брат и сестра. Майка ми не се интересуваше особено от нас. През по-голямата част от времето аз се грижех за двете ни с Мери. Ти си се опитвал да изградиш бъдеще за тях.
— Знаеш ли защо основах „4Л“?
— За да изградиш нещо за семейството си.
— Мило, наивно момиче. Не мисли, че двамата толкова си приличаме. Основах компанията, за да мога да постигна това, което правя днес. За да унищожа хората, които убиха родителите ми. Мислех за отмъщението всяка вечер, докато създавах програмата и я тествах. Исках парите и властта не заради семейството си. Исках ги заради отмъщението. Тогава избрах него пред Бран и заплатих цената. След онзи ден той никога вече не беше същият. Бран беше светлина. Онази светлина угасна и аз не я видях до тази сутрин, когато той излезе от спалнята и поиска да му дам пакет презервативи и да му запиша час при лекар.