В очите й запариха сълзи.
— Мисля, че той просто е изпитал удоволствие от… — Защо се опитваше да омаловажи това, което чувстваше? Толкова ли се страхуваше, че не можеше да го признае? — За мен също имаше значение. Прав си. Имам чувства към него, но още е много рано, Дрю.
— Точно заради това трябва да приемеш работата, която ти предлагам, да останеш близо до него и да видим как ще потръгнат отношенията ви. — Гласът му омекна. — Това е всичко, за което те моля. Не е нужно още днес да се ангажираш с каквото и да било.
— С изключение на това, да променя целия си живот.
— Е, той и без това не е толкова хубав, нали? Не можеш да кажеш, че обичаш шефката си. Бран ще бъде твоят нов шеф. Можеш спокойно да кажеш, че го харесваш.
Тя поклати глава.
— Нужни са ми няколко дни, за да помисля над предложението ти. Не смятам, че е добра идея да напусна работата си, преди да заминем за Калифорния. Хрумвало ли ти е, че Патриша може да уволни Бран, ако си тръгна?
— Разбира се, че ми е хрумвало. Допускам, че има голяма вероятност това да се случи, но напоследък много мислих за това, което баща ми би желал. Навярно остарявам. Или се дължи на факта, че всичките ми близки се женят, с изключение на мен. Заради твърдоглавието и действията ми, Мия и Райли можеха да изгубят любимите си хора. Не искам това да се случи с Бран. Имам прекалено голям дълг към него, за да му го причиня. Ако тя го уволни, той ще е извън играта и аз ще довърша останалото сам, както би трябвало.
Карли се втренчи за миг в Дрю, наистина го виждаше за пръв път. Той може и да обичаше близките си, но не знаеше как да стигне до тях. Опитваше се да подреди живота на Бран, да му даде това, което си мислеше, че брат му желае. Колко ли самотен се е чувствал да носи целия товар на плещите си? Колко ли трудно е било да наблюдава сестра си и братята си да се отказват от единственото, което изглежда го тласкаше да върви напред? И въпреки това Дрю беше готов да им помогне да го изоставят.
— Ще помисля над предложението ти, но няма да оставя Бран сам с нея. — Карли бе видяла как Патриша гледа Бран. Беше задала въпроса единствено за да види как ще й отговори Дрю. Патриша нямаше да уволни Бран. По-скоро щеше да се опита да се сближи с него.
Макар да не се случваше често, от време на време Патриша си намираше любовник. Обикновено някой красив млад мъж. Те никога не се задържаха дълго и тя беше изключително дискретна, но изглежда им се наслаждаваше.
За нищо на света нямаше да остави Патриша да се наслаждава на Бран.
Дрю впери поглед в нея, устните му леко се извиха.
— Така си и помислих, че ще ми отговориш. Знаеш ли колко много жени веднага биха се възползвали от възможността да получат всичко, за което са мечтали? Но ти искаш да се грижиш за Бран.
— Казах ти, че го харесвам. — Това бе всичко, което щеше да му признае. Имаше чувството, че когато Дрю пожелаеше нещо, той щеше да го преследва и да използва всички оръжия, които противникът му прояви глупостта да му даде.
Младата жена се приближи до масата и започна да вади продуктите, които бе купила. Щеше да приготви пиле пиката. Ястието беше просто, но тя можеше да направи достатъчно, за да задоволи вълчия апетит на Бран.
— Мислиш ли, че можеш да ми простиш, задето бях лош с твоята приятелка, журналистката? — попита Дрю.
— Вероятно. — Щом като той желаеше да смекчи поведението си, то и тя можеше да стори същото. — Но трябва да знаеш, че тя няма представа, че аз познавам някого от вас.
— Така навярно е най-добре. Тя е много упорита. — Дрю скръсти ръце пред мускулестите си гърди. — И находчива. Каква е като приятелка?
Карли вдигна ръка.
— Няма да продължа да я обсъждам с теб, защото тя ми е приятелка. Ако решиш да я посветиш в плановете си, сам можеш да я намериш. — Внезапно я озари една мисъл. — Освен ако интересът не е личен.
Можеше да се закълне, че Дрю леко се изчерви.
— Не. Чисто професионален.
Карли не можа да сдържи усмивката си. Беше изумително да види как един секси гений се изчервява заради момиче.
— Ти я харесваш.
Дрю се намръщи.
— Не я харесвам. Тя е досадна и дразнеща и има голямо самочувствие. Както и да е, тя е много интелигентна, а винаги е добре човек да познава враговете си.