— А и освен това има тяло на модел на бански костюми и цялата онази великолепна червена коса, нали? — Беше го хванала натясно.
Той се прокашля и внезапно доби смутен вид, сякаш искаше да смени темата.
— Може и да съм видял някои нейни снимки. Реших, че са фалшиви. Знаеш, че не всички са честни в социалните мрежи.
— На живо е още по-хубава — ухили се Карли. Представи си как Дрю седи зад компютърния екран и се взира в снимките на прелестната й приятелка. Двамата щяха да са като Красавицата и Звяра. Е, ако звярът беше страхотен техно милиардер. — Виждала съм възрастни мъже да се държат като непохватни тийнейджъри само и само да я накарат да им се усмихне.
— Е, това обяснява арогантността й, нали? — Дрю внезапно прозвуча странно надуто. — Навярно никой досега не й е отказвал нищо.
Време беше да го измъкне от неловката ситуация.
— Оставих една торба в колата. Може ли да отидеш да ми я донесеш? Ключовете са на масата до вратата. Предполагам, че ще останеш да хапнеш.
— Не бих отказал вкусна вечеря — отвърна Дрю с усмивка. — Иначе ще трябва да се храня сам с Тагарт, а той ще се впусне да ми разказва надълго и нашироко за някогашните си подвизи в ЦРУ. Разполага с цяла дузина ужасяващи истории. Често си мисля, че това е заобиколният му начин да ме сплаши. Ако вечеряме тук с теб, може малко да укроти топката. Може би.
Карли можеше да се справи с Тагарт. Тя вече го бе разгадала. Той обичаше да говори за семейството си. Вече бе научила, че има две малки дъщери и съпруга с интересно и вълнуващо минало. Щеше да го разпита за тях. Беше чула, че съпругата му отново е бременна.
— Май трябваше да купя повече пилешко. За щастие, винаги мога да направя спагети.
Дрю кимна.
— Ще отида да донеса торбата. И си помисли за това, което казах. Смятам, че Бран се нуждае от теб. Понякога мракът го завладява, но с теб изглежда по-ведър и спокоен. Мисля, че ти разпръскваш този мрак.
Дрю се обърна и излезе.
Карли не беше сигурна, че това бе вярно. Тя никога не бе виждала истинската тъмна страна на Бран. Дрю изваждаше наяве част от собствената си вина и съзираше нещо, което не беше там. Въпреки това, понякога тя усещаше, че Бран таи в себе си болезнена тъга. И страх.
Предложението на Дрю определено бе интригуващо, но той беше нетърпелив. Двамата с Бран едва отскоро бяха заедно. Имаха нужда от време.
Въпреки че тя беше почти сигурна, че вече бе влюбена в него.
Погледна през задния прозорец. Оттук виждаше мястото, където бе паркирала. Имаше две свободни места, макар че през последните няколко години бе имала нужда само от едно. Сега видя как колата на Бран отбива към паркинга и Дрю вдигна ръка, за да приветства брат си.
Бран спря колата и слезе. По движението на устните му тя разбра това, което казваше.
Какво правиш тук?
От колата се показа и Тагарт.
Да, щеше да има нужда от доста спагети.
Чу как зад нея входната врата се отваря. Разнесе се скърцането, което Бран бе казал, че ще премахне, като смаже пантите.
Всички бяха отвън. Сърцето й почти спря, когато осъзна, че в стаята има някой.
Обърна се и разпозна мъжа от онази нощ. Не този, с когото бе говорила. Беше другият здравеняк, който я бе заплашил.
— Здрасти, опасявам се, че се наложи да се върна, за да се видим — заяви той с гадна усмивка. Насочи пистолет към нея. — Искам да получа още малко пари. Или може би ще се позабавляваме заедно сега, след като те заварих сама. Недей да крещиш или ще се наложи да те застрелям. А не ми се иска това да свърши толкова бързо.
Тя се опита да достигне един от ножовете, но той тутакси се озова до нея.
13
Бран се намръщи като видя брат си, докато паркираше колата.
— Кутрето нуждае ли се от каишка? — подметна Тагарт иззад огледалните стъкла на слънчевите си очила. Главата му бе облегната назад и Бран бе помислил, че е заспал.
— Кутре? — Какво правеше Дрю тук? Ако беше дошъл да разстройва Карли, щяха здравата да се ступат.
Той го желаеше. Заради времето, прекарано с Патриша, отново беше напрегнат и бесен.
— Аха, ти си едно от онези кутрета, които изглеждат милинки и сладки, а после изведнъж побесняваш и си готов да хапеш всички наоколо. Затова отново ще попитам. Нуждаеш ли се от каишка, или ще се справиш с брат си, без да разръфаш месата му?
Бран нямаше нужда от сарказма на Тагарт.
— Ще се справя.
Издърпа ключовете и изхвърча от колата, когато Дрю вдигна ръка. Стоеше до колата на Карли с торба в другата си ръка.