Отвори вратата.
Бран вече изглеждаше нормално, ала тя все още го виждаше в ума си как отново и отново стоварва юмрук върху онзи мъж. Карли го бе умолявала да спре.
— Той нарани ли те? — Бран не понечи да се приближи към нея.
Тя все още усещаше ръката на нападателя, сключена около гърлото й, стискайки я, докато той й казваше какво ще стане. Щеше да получи парите или да я убие. Карли беше лесна мишена. Той нямаше да позволи да му се изплъзне.
— Нищо сериозно, ще ми мине.
Бран кимна, но продължаваше да избягва погледа й.
— Ще съм по-спокоен, ако някой те прегледа. Мога да те закарам в спешното.
Тя се запъти към стълбите и Бран я последва.
— Не е необходимо, а и аз имам чувството, че не сте се обадили в полицията. В спешното ще задават въпроси и това може да доведе полицаите. Може ли да попитам защо решихте да не уведомявате полицията? — Карли влезе във всекидневната. Изглежда бяха сами. Къщата бе някак зловещо притихнала.
— Тагарт ще се погрижи за всичко. Нашият тип дойде на себе си и призна, че Ди Лука не го е изпращал. Решил е, че си лесна мишена. Сигурен съм, че повече не мисли така.
Да, тя щеше да се изненада, ако онзи негодник престъпеше още веднъж прага на дома й.
— Все още смятам, че би трябвало да се обадим в полицията.
Бран се намръщи.
— И да обясним, че вече сме платили един милион долара на мафията? Уверявам те, че това навярно ще излезе наяве.
Освен това щеше да се наложи да обяснят тежкото състояние на нападателя й. Въпреки че явно ставаше дума за нейната защита, ченгетата навярно пак щяха да задават въпроси. А репортерите можеха да се докопат до историята и да разпространят името и лицето на Бран в медиите.
Дрю се бе погрижил да защити брат си и себе си.
Кланът Лолес винаги щеше да пази тайните си. За пръв път, откакто Бран бе седнал срещу нея в онзи ресторант, тя осъзна колко дълбоки бяха тези тайни. Разбираше го с ума си, но това бяха хора, които бяха сменили имената си, криеха родствените си връзки, спотайваха се в сенките.
— Как можем да сме сигурни, че той няма да се върне? — Може би тя трябваше да се премести, Бран нямаше вечно да е тук, за да пребива онзи бандит. Ако се разчуеше, че тя е лесна плячка, защо да не се появи още някой кандидат за бързи пари?
— Не мисля, че това ще бъде проблем — рече Бран тихо. — Сигурен съм, че докато разговаряме сега с теб, Тагарт обяснява ситуацията на господин Ди Лука. Няма да видим мъжа отново, нито някой от събратята му.
— Защо? Струва ми се, че той може просто да изчака, докато отново остана сама.
— Скъпа, Ди Лука ще се постарае случката да стане за урок на всички останали. Доколкото разбирам, мафиотите си имат свой кодекс на честта. Те не те преследват, ако си платил дълга си. Онзи тип е станал алчен и сега за него ще се погрижат.
Карли не бе сигурна, че иска да знае какво означава това.
— Помислих, че Роджър отново е оплел конците.
— Едва ли. Смятам, че онзи тип е знаел, че някой винаги ще плаща много пари, за да си в безопасност. — Бран отиде до минибара и си наля малко коняк.
Карли рядко пиеше нещо повече от вино, само понякога си позволяваше водка с тоник, но имаше малка селекция от алкохол. Подбрала я бе съгласно съветите на Патриша за подходящи напитки за забавление на гостите. Той се извърна и й подаде чашата. Беше използвал висока коктейлна чаша, но тя реши, че сега едва ли е най-подходящият момент да изнася лекция за правилния подбор на чашите за питиета.
Пое чашата и отпи щедра глътка, докато осмисляше това, което той казваше.
— Ти мислиш, че Ди Лука ще нареди да го убият?
Бран си наля голяма доза от уискито й.
— Аз мисля, че работодателят му ще се погрижи за всичко и няма да се налага да намесваме ченгетата. След няколко дни трябва да заминем за Калифорния. Искаш ли това да се провали, защото ще трябва да се разправяме с полицията? Обаждането в полицията ще повдигне много въпроси, на които ние не желаем да отговаряме. А ти щеше отново да имаш вземане-даване с бившия си съпруг.
— Не, щях да имам вземане-даване с полицията. Те щяха да се оправят с Роджър. — Поради някаква причина не й се нравеше идеята да покрият случилото се. Разбираше мотивите му, но някак си й се струваше, че това е поредният начин да защитят себе си, а не нея.
— Ще настане бъркотия, Карли, а много скоро ще ни се наложи да се справяме с доста проблеми. — Сега Бран звучеше толкова спокойно и разумно.