— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ти си жена, която търси идеалното. Искаш всичко да е съвършено, спретнато и чистичко и може би аз не съм този мъж. Може би съм добър за леглото, но не и за нещо повече.
— Бран, не ставай абсурден. Говорим за това, което се случи в кухнята. Ти откачи. Ти не беше наистина тук с мен.
— Предполагам, че твоят рицар на бял кон щеше да се справи със ситуацията без насилие — промърмори той. — Твоят мъж мечта щеше да бъде достатъчно умен, за да обезвреди мъжа с думи.
— Не казвам това.
Той сви рамене, сякаш не беше важно.
— Хей, бебче, ако си мислиш, че ще се просна на дивана ти и ще излея душата си пред теб, не си попаднала на точния мъж.
— Искам да говориш с мен. — Тя видя как ръцете му се свиха в юмруци.
Това не беше Бран, когото Карли познаваше, но май трябваше да се запита дали изобщо го познава. Тя се бе заблудила, мислейки, че действията на един мъж показват същността му. Глупава грешка. Грешка, която отново и отново допускаше.
— Не, ти искаш да ти споделя някаква дълбока тайна. Мислиш ли, че не познавам тази игра, Карли? Искаш да се разкрия, да те пусна в душата си, а после всичко, което кажа, може и ще бъде използвано срещу мен сега и завинаги.
Тя не можеше да понася начина, по който той я гледаше.
— Очевидно нещо днес се е объркало. Не може ли да поговорим за това?
— Не желая да говоря. Искам да продължа напред, но ти няма да го позволиш, нали?
— Защо се държиш по този начин? — Тя не можеше да попречи на напиращите сълзи. Взря се в него през замъглените си очи.
Бран започна да крачи наоколо като тигър в клетка.
— Имах тежък ден. Знам, че и ти също. Не казвам, че ти е било леко. Но аз се опитах да те успокоя, а какво получих в замяна? Куп психарски бръщолевеници, които водят към едно-единствено нещо: ти решаваш, че аз не съм достатъчно добър.
— Защо го казваш?
Той спря и вдигна ръка.
— Знаеш ли какво? Това няма значение. Направих грешка. Трябваше да се обадя на ченгетата и да ги оставя те да се оправят. Щеше ли да стоиш тук и да ме гледаш, сякаш съм някакво шибано чудовище, ако го бях направил? Трябваше ли да чакам професионалистите да дойдат да те спасят?
— Разбира се, че не. Радвам се, че ме спаси, но ти беше толкова безмилостен.
— Такъв съм. — Той се обърна, всяка емоция бе изчезнала от красивото му лице. — Искаш истинския Бран? Това е той. Знаеш ли защо не пожелах да те докосна без презерватив, Карли?
Тя поклати глава. Може би той беше прав и двамата бяха прекалено емоционални, за да водят този разговор.
— Това няма значение.
— Мислех, че няма, но има. Ти видя мъжа с огромния попечителски фонд, който се усмихва и изглежда толкова мил и добър. Този, който ти държи вратата отворена и се опитва да се отнася с теб като с принцеса. Но това не е човекът, който бях. Който все още мога да бъда. Мислех, че ще прозреш същността ми, но още първия път, когато не се държа, както ти смяташ, че би трябвало, и ти ме гледаш сякаш съм последната отрепка.
— Не правя това. — Той беше толкова чувствителен, но Карли се нуждаеше от отговори. Не ги ли заслужаваше?
— О, да, правиш го. Да не мислиш, че не познавам превзетото морализаторско изражение, когато го видя? Стриптийзьорки. Проститутки. Затова не бих те докоснал без презерватив. Имаш ли представа с колко проститутки съм спал? — От всяка дума, която излизаше от устата му, се процеждаше злина.
Или отрова. Злината бе нещо, с което хищникът се раждаше, но отровата се просмукваше в личността. Тя се разпространяваше бавно и често жертвата не осъзнаваше, че е била отровена.
— Не, не знам — отвърна тя тихо. — Защо не ми кажеш?
— Не мога, скъпа. Отдавна им изгубих бройката. Трябва да са поне стотици. Точно така. Спал съм със стотици жени, а ти ми позволи да докосна почти девственото ти тяло. Поне ме бива в това. Бива ме да докарвам жените до оргазъм. Аз не съм… — Той спря, сякаш щеше да изрече нещо, което не искаше.
Но отровата можеше да бъде премахната от тялото. Жертвата можеше да бъде излекувана. Тя се приближи към него.
— Продължавай. Не си какво, Бран?
Очите му станаха студени.
— Казах ти, няма да го обсъждам.
— Но ако не говорим за това, то завинаги ще остане между нас. Ти не можеш да се освободиш от него, ако не говориш за това. Моля те, Бран. Няма да се разочаровам от теб. Обещавам. Искам да бъда тук, до теб. Ако съществува шанс да имаме някакво бъдеще заедно, трябва да го обсъдим. Дрю каза, че нещо ти се е случило.
— Дрю няма право да говори за мен с човек, който не е от семейството. Казах ти, че това нещо между нас ще продължи, докато работим заедно. Не възнамерявам да разкривам миналото си пред жена, която след няколко седмици ще изчезне от живота ми. Ясен ли съм?