— Да. Освен това искаме да разберем кой е четвъртият съучастник. Не знаем името му. Той е останал скрит през последните двадесет години.
— Откъде си сигурен, че е „той“?
Не беше.
— Би могло да е жена, но обикновено, когато става дума за пари, мъжете са по-безмилостни.
Отново онова сладко изсумтяване.
— Ако прекараш повече време с Патриша, ще се отървеш от тази заблуда. Не знам. Ще трябва да си помисля за това.
Поне не го отрязваше веднага.
— Помисли си. Направи някои проучвания. А сега ми разкажи за Ди Лука и как мога да ти помогна.
— Не можеш, а и аз не се нуждая от помощта ти.
Той седеше мълчаливо и я наблюдаваше, защото вече бе отправил искането си. Нямаше нужда да го прави втори път.
Естествено, много скоро Карли се почувства неловко от възцарилата се тишина.
— Е, добре. Той е някакъв тип, на който моят съпруг дължал пари. Дължи пари. Човек би си помислил, че след като е попаднал в затвора, ще престане да играе комар.
Бран не беше толкова сигурен за това. От информацията, която бе прочел за съпруга й, Роджър Фишър беше от мъжете, които можеха да натрупат сериозен дълг.
— Защо не ми позволиш да проверя как стоят нещата? Така ще докажа, че мога да ти бъда полезен, Карли.
— А ако реша да не се правя на шпионин заради теб?
Брат му определено щеше да го убие и Бран повече нямаше да има нужда да се тревожи за този проблем.
— Пак ще ти помогна.
Той беше вечният наивник, който умираше да спасява девици, изпаднали в беда.
— Добре. Името му е Томи ди Лука и ми изпраща гадни, заплашителни имейли, в които описва какво ще ми се случи, ако не платя дълга на Роджър. Освен това започна да ми пише и есемеси. Нямам представа как се е сдобил с телефонния ми номер.
Бран лесно и за нула време можеше да разбере всичко за Томи ди Лука, но щеше да го дава бавно, ще я остави да си мисли, че му е отнело няколко дни.
— Ще видя какво мога да открия. А ти би трябвало да размислиш. Имам предвид, пак да започнеш да ходиш по срещи.
Веждата над лявото й око се изви нагоре.
— Наистина ли? След всичко случило се, ти мислиш, че отново би трябвало да опитам?
Тя беше толкова сладка, когато беше ядосана.
— Мисля, че никога не бива да спираш да опитваш. Ти си красива жена и някой ден ще намериш мъжа, който те заслужава.
Това нямаше да бъде той, но Бран можеше да успее за известно време да я направи щастлива.
— Смяташ, че ме познаваш толкова добре? Може би заслужавам да бъда сама.
— Не, не и ти. Я ми кажи нещо. Аз мисля за това от дни. Защо си останала да работиш при Патриша Кейн? Тя заплашила ли те е нещо след ареста на съпруга ти?
Жената се втренчи за миг в него.
— Откъде знаеш за това?
— Аз съм добър в работата си. — Която беше да чете докладите от Дрю и Кейс. И може би малко да чете между редовете.
Последва кратко мълчание, докато тя очевидно обмисляше дали да говори, или не.
— Патриша трябваше да възстанови имиджа си след като в едно списание публикуваха злостни нападки относно някои нейни бизнес практики.
— Не, злостни нападки означава, че статията по един или друг начин е била манипулирана. Уверявам те, че всяка дума в онази статия беше истина. Знам го, защото лично проведох разследването. Аз съм този, който даде онази история на журналиста. — Той и братята му винаги търсеха начини да стъжнят живота на онези, които бяха убили родителите им. Патриша Кейн ги бе улеснила и той бе получил възможност да я нарани, без да бъде замесено името му.
Сега младият мъж се питаше дали не бе наранил и Карли. Би го направил отново. Патриша Кейн наистина експлоатираше онези работнички. Изглежда, че независимо какво бе сторил, жената пред него беше невинна жертва. Трябваше да измисли начин да минимизира нанесените щети.
— Патриша заплаши да нарани сестра ми — обясни Карли с тих глас.
Тя имаше по-малка сестра, която учеше в колеж. Бран разбираше нуждата да защитаваш и да бъдеш защитен.
— Как би могла да го направи?
— Съпругът ми я е използвал в измамите си. Сестра ми е проявила голяма наивност и му е позволила да внесе някакви пари на нейно име.
Отличен начин да скрие нещо, което негодникът не е искал да бъде намерено. За зла участ на Карли, Кейн беше умна. Тя навярно е съзряла възможността и се е възползвала. Той бе гледал интервюто, в което Карли със сълзи на очи бе разказала на нацията колко добра и благородна с шефката й, колко я е подкрепяла. Онова интервю много успешно бе излъскало имиджа на Кейн. Беше добро представление. И то продължаваше. Бран и братята му щяха да направят своя ход и Кейн щеше да отвърне. Време беше да се сложи край на играта, време беше за мат.