— Щеше да зависи от това, дали тя обича този мъж, или не. — От това, дали този мъж е любовта на живота й.
— И ако го обича? Ще й кажеш ли да предпочете безопасността?
Ако Мери стоеше пред нея, със сълзи в очите, какво щеше да й каже?
— Щях да й кажа да бъде смела.
— В такъв случай получи своя отговор.
Дали Бран наистина вярваше в това, което бе казал? Или думите му бяха начин да се отдалечи, да прикрие болката, за да не се налага да се изправя лице в лице с нея?
Дали тя беше жената, която можеше да го накара да пожелае да се излекува?
Мисълта той завинаги да остане сам прониза като с нож сърцето й и тя осъзна, че го обича. Истински и без остатък и нямаше връщане назад. Осъзна го, защото се изпълни с увереност, че неговото щастие е много по-важно от нейното собствено.
Нямаше значение, че той не я обичаше. Всичко беше наред. Нейната любов беше важна. Ако й обърнеше гръб, щеше да я превърне в нещо незначително.
Карли пое дълбоко дъх, взела решение.
— Аз ще поема оттук нататък. Защо не извадиш салатата от хладилника?
Той се намръщи.
— Салатата?
Мъже.
— Да, също и лимоновия сладкиш.
Той изпъшка.
— Жени. Винаги ни примамвате с вкуснотии, а после ни принуждавате да ядем салата. Разказвал ли съм ти историята как накарах един терорист да говори само като го хранех с къдраво зеле?
Очертаваше се дълга нощ. Карли разбърка соса и си пожела Бран да е добре и в безопасност.
14
Бран изпи на екс… вече не беше сигурен колко бяха. Изля в гърлото си поредния шот и тресна чашата на плота, кимайки към бармана да му налее още един. Гневът му избухна, когато забеляза, че очите на мъжа се отместват наляво, сякаш чакат за разрешение, за да изпълнят желанието му.
— Хей, аз съм пълнолетен и ако искам още един шот, го получавам. Ясно ли е?
Барманът въздъхна и наля нова доза от най-отвратителното долнокачествено питие в Централна Флорида. То изгори гърлото на Бран, но беше точно това, от което се нуждаеше.
Искаше да си напомня, че макар брат му да можеше да му осигури най-скъпите неща, той все пак пиеше долнопробно уиски, докато чакаше да съсипе нечий живот.
— Мисля, че той просто се уверява, че няма да се убиеш с тази отрова в бара му, братко — каза Дрю. — Имат навика да не одобряват подобни подвизи.
Естествено, че нямаше да го оставят на спокойствие да се напие до смърт. Той имаше голям брат, който да го наглежда. Дрю се бе плъзнал на седалката до него, преди Бран да успее да заключи вратата на колата. Сега беше почти сигурен, че Дрю е отмъкнал ключовете на джипа и щеше да бъде откаран у дома от идеалния си, трезвен брат. Дрю щеше да спи спокойно, доволен, че се е погрижил за изгубилия ума си брат.
Нещо подобно на ненавист се надигна в гърдите му.
Защо бе наговорил всички онези гадости на Карли? Кой, по дяволите, бе говорил? Думите бяха избликнали от устата му като отровен газ. Той бе стоял там и я бе засипвал с отвратителни мерзости, защото предпочиташе да бъде лошото момче, вместо жалкият тъпак, който не можеше да сдържи гнева си.
Тя искаше да поговорят, но Бран не желаеше. Ако тя знаеше… Е, вече нямаше значение. Карли никога нямаше да разбере какъв боклук бе той и точно това искаше.
Накарал я бе да плаче, да се страхува. Господи, от това го болеше, както никога досега. Да я види да плаче и да знае, че той е причината, бе опустошило душата му.
— Колко е часът? — Не че му пукаше, но трябваше да се върне в дома й, а не искаше да я буди.
Дали щеше да си спомни проклетия код?
— Късно е — отвърна Дрю. Пред него имаше чаша с кафе. — Но всичко е наред. Тагарт е при нея.
Мамка му. Бе я оставил сама с онзи безцеремонен, саркастичен тип. Още едно нещо, което тя навярно нямаше да му прости.
— Искаш ли да ми кажеш защо избра това място, вместо обичайното си свърталище? — Това беше най-дългото изречение, което Дрю бе изрекъл, откакто се бе качил в колата.
Дрю знаеше кога Бран не желае да говори. За разлика от Карли.
— Беше близо. — Лъжа, но тази вечер го биваше в лъжите.
— Не е вярно. Най-близкото място беше стриптийз клубът, в който отидохме вечерта, след като се запозна с нея. Ти винаги ходиш в стриптийз клубове. Понякога си мисля, че го правиш, защото искаш да се почувстваш колкото може по-евтин и мръсен.
— Може би просто обичам да гледам голи жени. Това не ти ли е хрумвало, господин Психиатър?
— Мисля, че не отиде в стриптийз клуб, защото знаеш, че това би наранило Карли.
Бран се засмя, макар че в смеха му нямаше и капка веселие.