А той щеше да продължи досегашния си живот. Щеше да се смее и да се преструва, че не се разлага отвътре, докато повече не можеше да издържа нито секунда и не стовареше бушуващия си гняв върху някой негодник. Винаги се уверяваше, че е някой, който го заслужава. Откриваше мъже, които тормозеха жени и после даваше свобода на юмруците си.
Ами ако се случеше някой път да не е толкова внимателен? Ако някой ден наранеше човек, който не го заслужава? Или стигнеше твърде далеч и парите и влиянието на Дрю нямаше да успеят да го измъкнат?
Щеше ли да свърши в затвора като първия съпруг на Карли?
Това беше достатъчно добра причина, за да стои по-далеч от нея.
Преди да се усети, Дрю вече навлизаше в малкия паркинг пред редицата къщи на нейната улица. Видя, че на долния етаж още свети. Тагарт навярно беше там, яко вбесен, задето са го накарали да чака.
Бран успя да слезе от колата и се заизкачва нагоре по стълбите.
— Един ден ще ме убиеш, Бран.
Той се втренчи във вратата.
— Не и ако не ми позволиш. Замислял ли си се някога, че може би трябва да ме оставиш да си отида? Доста се питам за това. Знам, че понасяш отвратителното ми поведение, защото се чувстваш виновен, но това никога не е било заради теб, Дрю. Винаги е било заради мен. Може би, ако мама и татко не бяха умрели, аз никога нямаше толкова добре да опозная себе си. Никога нямаше да видя какъв съм дълбоко в душата си, но това нямаше да промени същността ми. Просто щях да я скрия. Аз не съм като теб, Райли и Мия.
— Какво, по дяволите, означава това?
Бран поклати глава. Не искаше да говори за тази гадост. Не бе говорил за това с Карли. И мамка му, със сигурност нямаше да го направи с Дрю. Бяха минали много години и най-големият му брат не подозираше колко надълбоко сбъркан беше той и Бран нямаше намерение да му казва сега. Стигаше му, че един човек, на когото държеше, го гледаше сякаш е чудовище. Нямаше намерение да стават двама.
Колко време щеше да мине, докато си я избие от главата? Беше излъгал Дрю за стриптийз клуба. Не беше отишъл там, защото нито една от онези жени не беше Карли. Беше спал с тях, защото те се бяха сблъскали с тъмната страна на живота и го приемаха за това, което можеше да им даде — забавление, малко суха пара, за да се измъкнат за известно време от блатото, жестоко наказание на мъжете, които се бяха отнесли зле с тях.
Карли искаше повече. Тя щеше да го иска целия, а той бе доказал, че това не е достатъчно.
Беше взел решение. Щеше да влезе, да си събере нещата и да я остави сама. Щеше да направи това, за което Дрю настояваше. Щеше да се прибере в Остин и нямаше да поглежда назад. Щеше да се примири със съдбата си.
— Ако си тръгна, ти ще я наглеждаш ли? — Отвътре се чувстваше мъртъв, но тази пустота нямаше нищо общо с изпития алкохол.
— Да — тихо отвърна Дрю. — Ще се погрижа да е в безопасност.
Бран кимна и отвори вратата.
Както винаги, къщата беше гостоприемна и приветлива. Всекидневната се къпеше в мека светлина. Карли не беше оправила дивана. Не го чакаха одеяла и възглавници. Тук никой вече не го приветстваше с добре дошъл.
— Мисля, че шмекеруваш — разнесе се дълбок глас.
— Не, просто съм по-добра от теб — отвърна познат, жизнерадостен глас. — Трябваше да приема залога. Досега да съм ти измъкнала всичките пари, Таг.
Дрю изключваше алармата, когато кухненската врата се отвори и Тагарт мина през нея, клатейки глава.
— Е, радвам се, че не го направи, защото щеше да се наложи да обяснявам на жена си как съм изгубил на покер от една декораторка. — Кимна към Бран. — Добре ли си, за да нощуваш тук, или аз да остана?
Той отвори уста да отговори, когато Карли се появи. Беше се преоблякла в долнище на пижама и тениска, косата й бе събрана на кок, а краката й бяха обути в чехли. Изглеждаше толкова нежна и уязвима, че той закопня да я вземе в обятията си, но бе изгубил това право, когато се държа толкова жестоко и злобно с нея.
— Той е добре — заяви Карли и поклати глава. — Е, вони на кръчма, но утре ще се чувства добре в пълния смисъл на думата. Вие се прибирайте. Всички трябва да ставаме рано, затова трябва да го сложа да си легне.
Какво? Колко алкохол бе изпил? Да не беше изпаднал в несвяст?
Ръката на Карли се плъзна в неговата.
— Ще можеш ли да се качиш по стълбите?
— Диванът е тук долу.