— Тя ми показа достатъчно ясно, че съм добре дошъл да прекарам известно време насаме с нея — отвърна той с напрегнат глас.
Карли усети как цялото й тяло се сковава. В гърдите й избухна гняв, но се застави да го потуши.
— Ще заявя съвсем недвусмислено на извратената кучка да държи по-далеч проклетите си ръце от теб.
Да, нямаше да бъде никак деликатна. Отиде да вземе мобилния си телефон, готова да се обади на Патриша и да й обясни как точно селячката от Алабама смята да защити своя мъж.
Изведнъж се намери в скута на Бран, който се изкиска.
— Еха, виж ти. Не е нужно да защитаваш честта ми. Всичко е наред. Мога да се справя с нея. — За пръв път от караницата им предишния ден той звучеше като нейния Бран.
— Или може да я цапардосам в съвършения й нос, дело на пластичната хирургия, и веднъж завинаги да й дам да се разбере.
Той я прегърна силно.
— Мисля, че ще те уволни и тогава ще остана сам с нея. По-добре не го прави.
Карли въздъхна и прокара ръка през косата му.
— Тя няма да те насили, не и физически.
Той остана притихнал за миг.
— Това ми напомня за нещо, което се случи, докато бях в приемните семейства. Не са ме насилвали сексуално или нещо подобно. Просто една от жените ми даде да разбера, че съм добре дошъл в леглото й. Почувствах се безпомощен, а не ми се нрави да се чувствам така.
— Ти не си… — Не знаеше как да попита.
— Не, но това доведе до нещо по-лошо. Може ли да закусваме? Искам просто да прекарам една приятна сутрин с теб.
Карли го целуна по челото и стана, за да довърши яйцата.
Това беше началото.
15
Една седмица по-късно Карли погледна Бран и съжали, че не бяха сами в самолета. След като вече се бяха издигнали на необходимата височина, стюардесата им се усмихна и попита дали ще желаят нещо за пиене.
Бран се усмихна.
— Не бих отказал една бира.
Стюардесата го дари със сияйна усмивка, сякаш знаеше, че Бран е един от онези мъже, които винаги се отнасят мило и грижовно с жените. Жените винаги се държаха така в присъствието му. Това беше нещо, което Карли бе забелязала през последната седмица, откакто той се бе превърнал в обичайно присъствие в „Кейн Корпорейшън“. Всички жени се изчервяваха, когато общуваха с Бран. Те се усмихваха и си шепнеха, закрили уста с длан, докато го изпиваха с поглед.
Ненавиждаше ги до една. И определено ненавиждаше факта, че Бран не беше единствено неин.
През цялата седмица Патриша бе направила всичко възможно, за да ги държи разделени. Изпращаше Карли в една посока, докато отвеждаше Бран в друга. Обикновено Карли беше тази, която винаги придружаваше шефката, но напоследък тя изглежда се нуждаеше само от Бран.
Отпращаше Карли у дома и задържаше Бран в офиса до късно през нощта, независимо че имаше нощен телохранител.
Карли и Бран не се бяха любили от онзи първи ден. Будеше се в прегръдките му, но после му се обаждаха и двамата трябваше да потеглят за офиса.
Наистина мразеше шефката си. През цялата седмица нямаше никакъв напредък в отношенията им, а сега времето им заедно почти изтичаше.
Работата им бе почти приключила.
— За мен нищо, благодаря — отвърна тя на стюардесата. Някак си случаят не изглеждаше подходящ за шампанско.
— Донесете й чаша коняк, от отлежалия — поръча Бран, преди да се обърне към Карли. — Прекалено си напрегната. Всичко ще бъде наред.
Тя кимна и се загледа през прозореца. Много скоро щяха да прелетят над Алабама. Нямаше да може да види малкия град, от който бе избягала, но през последните няколко години навярно поне стотина пъти беше прелитала над него.
Когато той бе казал, че всичко ще е наред, говореше за плановете в Калифорния. Нямаше предвид тях двамата. През последната седмица Бран изглеждаше странно спокоен, сякаш нямаше нищо против дистанцията помежду им. Може би беше вярно. Може би се чувстваше щастлив, задето през изминалата седмица тя нямаше възможността да му досажда с въпросите си и да го анализира. Целуваше я от време на време, но Карли вече не усещаше да я желае.
Сякаш просто вяло изпълняваха обичайните си задължения и се движеха по течението към неизбежния край.
Някак си бе мислила, че той ще положи повече усилия.
— Заповядайте — каза стюардесата и постави питиетата на масичката между тях.
Карли не посегна към своето. Знаеше, че трябва да се усмихне и да се включи в играта, но не можеше. Беше по-лесно да се съсредоточи върху работата. Докато стюардесата се усмихваше лъчезарно на Бран, преди да се оттегли, Карли отвори лаптопа и се зае отново да преглежда менютата. Не че вече не го бе правила поне милион пъти, но това беше нещо, върху което можеше да се съсредоточи.