Както и разположението на гостите. Само през следващата седмица бяха планирани три вечери и това не включваше големия прием, с който се отбелязваше началото на новия сезон. Разположението на гостите се бе превърнало в проклятието на живота й. Винаги беше трудно да определи кой до кого да седи, имайки предвид, че почти всички взаимно се ненавиждаха. Ако на света съществуваше по-отвратителна група от човешки същества от лосанджелиската тайфа на Патриша, Карли още не я бе срещала.
Толкова много егоцентризъм. Толкова много злоба и завист.
— Хей, не можеш ли по-късно да се заемеш с това? — попита Бран.
— Имаш ли нужда от нещо? — Тя не вдигна глава. Напоследък сърцето й се свиваше от болка само като го погледнеше.
— Да, но мисля, че ми трябва малко уединение, за да го получа — промърмори спътникът й, преди да откопчае колана си и да се изправи. — Ей сега се връщам.
Карли се зачуди за миг какво има предвид, но после се върна отново към менютата. Вечерята в четвъртък щеше да е веганска. Една от гостенките на Патриша този сезон беше изгряваща млада актриса, върла поддръжничка на ползата от пълното вегетарианство, макар че тя най-вече бе загрижена за калориите. При все това младата звезда щеше да се вбеси, ако не поднесяха гурме ястия с изискани вегански специалитети, въпреки че тя почти нямаше да ги опита.
През последните дни единственото, което Бран й позволяваше, изглежда беше да го храни. О, той бе достатъчно грижовен и внимателен. Всеки ден я отвеждаше с колата на работа, а ако се наложеше да остане до късно, винаги й осигуряваше транспорт или си вземаше почивка и лично я откарваше. Държеше я за ръката. Изобщо в офиса беше влюбено гадже, а у дома мил приятел.
Но нито веднъж не я бе отвел в леглото и не се бе опитал да я люби.
Може би се бе отегчил от нея. Карли нямаше много опит. Беше се опитала да го задоволи и за нея бе фантастично, но за него навярно не беше нищо особено. Той имаше богат опит. Може би не желаеше да го прави отново. Може би беше доволен, че двамата щяха да си свършат работата, а след това да си стиснат ръцете и да се разделят.
На Карли й се бе сторило, че той изпита огромно облекчение, когато не го притисна за нещо повече онази сутрин преди седмица. Тогава си бе помислила, че е така, за да могат да продължат връзката си, но очевидно е било, за да продължат гладко мисията.
Това я устройваше. Всичко бе наред. И без това беше глупаво да си мисли, че той би искал дългосрочни отношения с нея. Той беше… ами, той беше Бран и всички женски погледи се втренчваха прехласнато в него, когато влезеше в стаята. А тя си беше тя и това бе всичко.
Усети как Бран се отпуска на седалката до нея. Карли бе започнала да се чуди дали не е вкиснат, задето трябваше да пътува с нея, вместо с останалите от екипа. Изглежда, се бе сприятелил с неколцина от колегите. Непрекъснато говореше с някого, шегуваше се и се смееше. Навярно за краткото време, откакто беше във фирмата, Бран се бе сприятелил с много повече хора, отколкото тя през всичките тези години. Патриша пътуваше с голям, още по-луксозен частен самолет. На борда му сигурно щеше да има още по-красиви стюардеси, с които Бран да флиртува.
— Хей, защо не прибереш този компютър?
Карли не вдигна глава. Беше сигурна, че се е изчервила и навярно изглеждаше нелепо.
— Имам куп работа за вършене, преди да пристигнем в Ел Ей. Ако искаш, има филми на разположение. Сигурна съм, че ще ти пуснат нещо за гледане.
— Не желая да гледам филм. Искам да гледам теб. Ще те гледам, независимо дали го искаш, или не. Така че трябва да решиш дали ще се любувам на благоприличната версия на Карли, или ще се насладя на малко порно. Лично аз предпочитам порно версията на Карли.
Тя се взря в него.
— Какво?
Той се бе ухилил с най-палавата си, секси усмивка.
— Свали си дрехите.
Сега вече тя се изчерви по съвсем различна причина.
— Бран, няма да го направя тук, а и за какво по-точно ме молиш?
Очите му леко се присвиха.
— Първо, не те моля. Искам да свалиш дрехите си, защото е трудно да те любя, ако си облечена. Така че сваляй дрехите.
Тя тресна капака на лаптопа.
— Не си ме докосвал цяла седмица.
— Какви ги говориш? Постоянно те целувам.
— Само за прикритие.
Той се намръщи.
— Прикритие?
— Да, нашето прикритие. Целуваше ме, когато се налагаше. Държеше ръката ми, когато другите ни наблюдаваха.
Бран изпухтя продължително, явно раздразнен.
— Не съм мислил за това, че другите ни гледат. — Поклати глава. — Или може би да. Не знам. Възползвах се винаги, когато можех.