Изобщо не се бе възползвал.
— Не си длъжен да се преструваш, Бран. Аз ще си свърша работата.
— Да се преструвам?
Да не би да беше тъп?
— Да, да се преструваш. Тук не е нужно да се правим на любовници. Всичко е наред. Ти не си ме докоснал цяла седмица. Схванах. Физическата част не е нещо, което желаеш. Може би никога не си я желал.
— Не бях сигурен дали го искаш. След онази нощ се отнасяш към мен, сякаш съм крехък като стъкло. Или сякаш се боиш от мен. Надявах се, че е най-вече защото се нуждаеш от време. Между другото, на мен не ми е нужно. Моето приятелче беше кораво като камък през цялата шибана седмица, но Патриша ме държеше до късно в офиса и ти вече спеше, когато се прибирах у дома. — Той я изгледа изпитателно за миг. — Бях внимателен, защото знаех колко те изплаших през онази нощ. Не искам да се страхуваш от мен.
Можеше ли да му вярва? Беше толкова объркана. Искаше да му вярва. Веднъж той й бе казал, че никога няма да я излъже и досега не го бе правил. Винаги бе честен и открит за всичко.
С изключение на онази нощ, когато се бяха скарали, двамата се разбираха невероятно добре.
Бедата бе, че Карли не желаеше само да се разбира добре с него.
Той се наклони напред.
— Карли, не бива да си мислиш, че не те желая. Тази седмица беше истинско мъчение за мен. Да не би да смяташ, че съм искал да бъда далеч от теб? Да не би да мислиш, че съм искал да бъда близо до нея?
Изражението му не се бе променило, но нещо в начина, по който го изрече, я накара да омекне. Бяха пропилели една седмица заради работата и обстоятелствата. Нима искаше да изгуби още време заради ината си?
— Липсваше ми.
Ръката му покри нейната.
— И ти ми липсваше. Нямаш представа колко много.
Бран се протегна зад Карли, за да я подхване, издърпа я към себе си и я нагласи в скута си. Ръцете му се сключиха около нея, главата му се отпусна върху рамото й.
За пръв път от седмица младата жена се почувства в безопасност. Знаеше, че не трябва да е така, но самата му близост бе истинско блаженство. Облегна се на гърдите му и се предаде. Истината беше, че не я бе грижа защо не я бе докосвал. Нямаше значение, щом сега го правеше.
В мига, в който я помилва, цялото й тяло завибрира от енергия. Усети как кожата й оживя, сякаш знаеше, че скоро щеше да бъде докосвана, галена и обичана.
— Мислех, че повече не ме искаш. — Някак си не й се струваше правилно да го лъже, когато беше в скута му, толкова близо до него. Беше по-лесно да се открие, да свали маската, която носеше. Не искаше да я носи с него. Никога.
Устните му обсипаха шията й с малки, задъхани целувки.
— Това е невъзможно. Искам те през всяка секунда от деня, бебче. Сдържах се, защото аз бях този, който се издъни. Исках ти да дойдеш при мен, ала ти не го стори, а през останалото време не бяхме сами и когато най-после оставахме насаме, беше толкова уморена, че едва държеше очите си отворени. Мислиш ли, че не копнеех да те събудя, да те претърколя по гръб и да се потопя в теб? През целия ден мислех само за това. Трябваше да следя и наблюдавам Патриша, а можех единствено да мисля колко е готино да те чукам.
Ръката му се плъзна по бедрото й, дръпна нагоре полата й, откривайки голата плът. Навсякъде, където я докосваше, тялото й пламваше в жарко и нетърпеливо очакване. Тя усети как става влажна за него.
Точно това й бе липсвало, дълбоката връзка, която чувстваше в мига, в който ръката му я докоснеше. Навярно той бе слабостта, която тя не можеше да превъзмогне.
— Искам да бъде повече от чукане. — Ако трябваше да бъде честна, беше готова на всичко.
Въздишката му помилва кожата й.
— Повече е. Бебче, това е само дума. Ако искаш, ще го наричам правене на любов. Ще го наричам, както искаш.
Не желаеше да чува думата любов от устата му, освен ако не я казваше искрено.
— Целуни ме.
Ръката му се придвижи нагоре по бедрото й, приближавайки до най-съкровеното й място.
— Преди мразех да заспивам, защото имах кошмари. Знаеш ли какво сънувам сега? Сънувам теб. Сънувам те под мен, върху мен, до мен. Никоя друга, само ти. Всичките ми сънища са изпълнени с теб. Изминалата седмица беше истинско изтезание за мен. Мразех да минавам покрай бюрото ти и да не мога да те завлека в някой празен кабинет, където да вдигна полата ти и да любя до забрава готиното ти дупе. Всеки път щом ме погледнеше, членът ми се втвърдяваше като камък.
Как успяваше да го постигне? Само допреди две минути тя бе потънала в самосъжаление и готова да обяви връзката им за мъртва, а сега можеше да мисли единствено за ръката, която я галеше през бикините. Той плъзна пръст и погали клитора й, карайки я да потрепери. Тя усещаше натиска на твърдата му пулсираща ерекция до дупето си и това я накара да се задъха, предвкусвайки удоволствието.