Пръстът му отново се плъзна по клитора й, но този път се притисна по-силно. Главата й се облегна на широкото му рамо, докато мощните му бедра разтвориха широко нейните, осигурявайки му достъп до женствеността й.
Някъде в далечината зазвъняха предупредителни звънчета. През ума й прелетяха милион и една причини защо това беше лоша идея, но тя се улови за единствената, която й се стори неоспорима.
— Бран, не сме сами.
Езикът му обходи мидичката на ухото й.
— Сами сме, както е и редно да бъдем. В момента нашата мила стюардеса флиртува с капитана, а след това ще бъде за още час в кухнята. Осведомих я, че доста дълго време няма да се нуждаем от нея.
— Мислиш ли, че тя знае какво правим? — Трябваше да стане от скута му, но всеки път щом се опиташе, пръстът му отново я потъркваше и погледът й се разфокусираше.
Свободната му ръка се плъзна нагоре и обхвана едната й гърда.
— Дали знае, че смятаме да се чукаме? Да, мисля, че й е напълно ясно.
— Но ти не си казал нищо, нали? Само че искаме известно уединение. Може да реши, че имаме делова среща.
— Разбира се. Само дето й казах, че ще се чукаме.
Карли ахна потресено и се опита да се измъкне от ръцете му, но те я стиснаха по-здраво.
— Бран, не биваше да й го казваш. Може всички да разберат.
— Те знаят — прошепна той. — Знаят, че ние на практика живеем заедно и се обзалагам, че вече са разбрали, че пенисът ми обича да прониква дълбоко в теб всеки път, когато ми се удаде възможност. Обясних на нашата стюардеса, че шефката ни е зла кучка, която цяла седмица ни е държала разделени и че не мога да чакам и секунда повече да те награбя. Е, това беше много дискретно, нали?
Явно на Бран не му беше ясно значението на тази дума, но не й пукаше.
— Все едно. Това толкова много ми липсваше. Но как може да ми липсва нещо, което в действителност никога не съм имала?
Държеше я здраво, галейки я с пръст, така че много скоро тя щеше да полети.
— Ние го имахме, а после аз развалих всичко. Но повече няма да го направя. Повече няма да видиш онази част от мен, Карли. Обещавам ти. Мога да се справя.
Тя се съмняваше в това. Знаеше, че гневът в него отново ще изригне. Той трябваше да се научи да се владее, но изглежда не желаеше, а и разполагаха с толкова малко време. Трябваше много скоро да реши какво ще прави. Бран щеше да се върне в Остин, а тя трябваше да реши какво иска.
Искаше Бран, но не беше сигурна, че може да се получи. Не желаеше да постъпва като Дрю и да пренебрегва факта, че някой ден заради проблемите си навярно Бран щеше да свърши в затвора или в гроба. Не желаеше отново да преживява всичко това, но в същото време не можеше да си представи живота без него.
— Нека ти покажа — прошепна дрезгавият му глас в ухото й, като изтри всяко съмнение, оставяйки на негово място единствено наслада. — Знаеш ли какво ми причинява това? — Палецът му продължаваше да притиска клитора и, докато пръстите му се плъзнаха по-надолу. — Откликваш толкова вълшебно, сякаш си създадена за мен. Кажи ми, че не си го правила за него.
За него? Замъгленият й от възбудата мозък едва успя да осъзнае думите.
— За бившия ми съпруг ли говориш? Не. Не, не съм го правила за никой друг. Бран. Никой друг не ме е карал да се чувствам така.
— Никой друг не те е разгорещявал и не те е карал да тръпнеш влажна и готова за секс?
— Не и като теб. Никога толкова бързо. Ти трябва само да ме докоснеш. — Карли искаше да се притисне до него, да го застави да действа по-бързо, но ръката му я бе приклещила, краката му държаха нейните разтворени. Беше напълно във властта му и имаше чувството, че на него точно това му харесва.
— Достатъчно е само да си помисля за теб и вече съм готов — промърмори в ухото й. — Искам това да продължи дълго. Много дълго.
Тя не бе сигурна дали говори за секса, или за тях, но това нямаше значение, защото пръстът му бе вътре е нея. Не мислеше за нищо друго, освен за това, което правеше в момента с нея и до какви върхове на екстаза можеше да я извиси. Дългите му пръсти я обладаваха, докато палецът му продължаваше да обхожда клитора й. Тялото й се изви. Тя изкрещя, когато я заля вълната на удоволствието, забравила, че могат да ги чуят.
— Да, това исках. Исках да те чуя. Те нямат значение. Никой няма значение, освен ти и аз. Ти си моя и твоите звуци са мои. Искам ги. — Тазът му се притисна към нея, сякаш повече не можеше да издържа и секунда. — И те желая.
Тя също искаше нещо, но ако го оставеше да се наложи, той щеше да я обърне и отново да я доведе до оргазъм. Изглежда се бе посветил на мисията да докаже, че може. Карли искаше и тя да има поне малко контрол.