— Ела тук. — Той се намести по-напред и разкрачи бедра, за да се настани тя между тях.
Карли прекоси разстоянието, което ги делеше, приближавайки прекрасното си тяло до неговото. Ръцете му погалиха бедрата й, едва не запяха от радост, почувствали се като у дома в минутата, когато двамата се озоваха кожа до кожа. Бран се приведе и зарови нос между краката й, вдъхна дълбоко аромата й. По дяволите, обичаше това ухание. Искаше винаги да го усеща около себе си. Прокара език по влажния плат, а тя потръпна и простена.
— Моля те, Бран.
Обичаше, когато му се молеше.
— Да. Свали бикините и седни на седалката си. Разтвори широко крака и аз ще ти дам това, което искаш.
Ръцете й се заровиха в косата му.
— Не. Не искам това. Имам предвид, че го искам, но първо искам нещо друго.
Той искаше да й даде всичко. Искаше да поиграе с нея, както би казал зет му. Играта означаваше да изследват границите на сексуалната си връзка. Играта означаваше да открият какво доставя удоволствие и на двамата. Играта щеше да ги обвърже, да изгради интимност помежду им.
— Какво искаш, бебче? Какво искаш повече от това, да почувстваш езика ми?
— Ти да почувстваш моя.
Бран си пое дълбоко дъх. Да, мамка му, и той го искаше.
— Получих медицинските изследвания, според които съм напълно здрав. Повече няма нужда да се притеснявам и въздържам.
— Искам да те вкуся.
— Тогава падни на колене. — Той се отпусна назад. Определено можеше да играе тази игра. — И разкопчай панталона ми. Но внимавай, много съм твърд.
Едва можеше да диша, толкова бе възбуден.
Карли се отпусна на колене между краката му и се нагласи в позата, в която той желаеше. Точно там, където той я искаше. Впи поглед в него, докато ръцете й се придвижиха към копчето на панталона. После смъкна ципа.
— Виждам.
Ръцете му обхванаха облегалките на креслото, пръстите му се забиха в него, за да не се протегне и да не я притегли точно там, където я искаше. Това беше нейното шоу. Засега.
— Какво смяташ да правиш?
Тя облиза пухкавите си устни, в очите й засия светлина.
— Мисля, че ще те целуна.
Пъхна пръсти под ластика на боксерките и освободи възбудата му. Бран въздъхна от облекчение. Върховете на пръстите й погалиха кадифената плът. Цялото му тяло се напрегна от предвкусване на удоволствието.
— Първо го докосни. Поеми го в ръка. Можеш да бъдеш груба. Няма да се счупи.
Пръстите й се обвиха около него и гореща вълна се разля по цялото му тяло. Ръката й се раздвижи. Карли изглеждаше опиянена от възможността да го докосва. Все още им предстояха толкова много съвместни преживявания. Трябваше да се изследват и опознаят. Бран никога не бе прекарвал толкова време е нито една жена. Използваше секса, за да се почувства по-добре, доставяше удоволствие на жената, за да се увери, че и той има място на този свят.
Но не и с нея. С нея Бран искаше и да вземе. Искаше всичко, което тя можеше да му даде. Карли го правеше малко егоистичен. Не беше сигурен дали това е добре, но сякаш му харесваше.
Тя се надвеси над него и изненадващо целомъдрено целуна възбудата му. Той простена от задоволство, а сетне си пое дълбоко дъх, когато езикът й се плъзна надолу.
В гръбнака му избухнаха огнени пламъци, принуждавайки го още по-здраво да се вкопчи в страничните облегалки на креслото. Искаше да вплете пръсти в косата й, да я принуди да го поеме целия.
Застави се да остане неподвижен, докато тя го проучваше с език. Толкова хубаво. Чувстваше се толкова дяволски хубаво.
— Точно това искам — изхъхри той с едва доловим глас. — Устата ти е идеална.
Езикът й описа кръг и се спусна надолу. Той изсъска, когато зъбите й леко го одраскаха, но се наслади на усещането върху кожата си, което отново насочи вниманието му към момента.
Бран сведе поглед към нея и най-сетне си позволи да докосне косата й. Мека и копринена. Като самата Карли. Всичко в Карли беше меко — от тялото до сърцето. Пръстите му се оплетоха в косата й, не я направляваха, по-скоро й подсказваха какво иска. Повече. Повече от устата й върху тялото му. Повече от нея в живота му. Просто повече от самата нея.
Тя не спираше да го люби с уста. Влажно, топло и меко… Бран се остави по течението на божествения поток.
Усети, че не може да се сдържа нито секунда повече. По-късно щеше да прояви егоизъм. Сега искаше да я извиси отново до върховете на оргазма, да почувства стегнатата й женственост.
А още повече — искаше да я гледа.
— Спри. — Той дръпна леко косата й. — Ела тук и ме възседни.
Карли го близна за последен път. Бран я притегли нагоре, нетърпелив да се слее с нея. Никога не се бе чувствал толкова истински, както когато бе дълбоко в Карли Фишър. Когато беше с нея, той не бе най-незначителният брат. Беше Бран, който можеше да я направи щастлива.