Тя го караше да вярва, че и той можеше да бъде щастлив.
Езикът й се преплете с неговия, когато се целунаха. Отначало беше срамежлива, но когато решеше, неговото момиче се отдаваше докрай. Той обожаваше колко щедра и всеотдайна е тя.
Изправи се и плъзна влажните си бикини надолу по бедрата.
— Значи лекарят ти потвърди, че си здрав?
— Да, а ти вземаш противозачатъчни хапчета.
— Повече никакви стриптийзьорки, Бран — закани се тя и се намръщи.
Как можеше да й обясни, че не желае никоя освен нея? Как можеше да я накара да разбере?
— Повече няма да има никоя друга. Само ти. Само ние.
Той беше решен да се получи. Някак си. Все щеше да измисли начин.
Карли се нагласи в скута му.
— Докато сме заедно.
Той смяташе това да продължи много дълго време. Сграбчи бедрата й и с мощен тласък проникна в нея, сливайки ги в едно. Стисна зъби, за да потисне напиращото желание да се освободи. Тя беше толкова тясна. Той я притискаше здраво, чу стенанието й, когато я изпълни докрай. Бран се сдържаше, приковал поглед в нея, изпълнен с копнеж този миг да продължи вечно.
— За дълго време, Карли. За много дълго. Никога не съм желал жена така, както желая теб.
Тя отново го целуна. Езиците им се извиваха в чувствен танц, докосваха се и си играеха, докато той й даваше време да свикне с него. Задържаше я неподвижно, целуваше устните й. Сетне се плъзна надолу. Изви леко гърба й, за да има по-добър достъп до гърдите й. За това беше жадувал през цялата седмица, да я има отворена и готова за удоволствието, гола и гостоприемна, приветстваща го у дома.
— Ти дори не си свалил дрехите си — прошепна Карли, докато той целуваше гърдите й.
Обожаваше начина, по който тя се гърчеше.
— Следващия път ще ги сваля. Чух, че самолетът разполага с баня, душ и всичко останало. Ще трябва да се изкъпем след всички мръсни неща, които възнамерявам да направя с теб.
Време беше да започва. Имаха само още пет часа. Може би щеше да успее да осъществи всичко, което искаше. Можеше да я люби с часове, но след ден отново щеше да е на работа и ако всичко вървеше по план, по някое време тази седмица мисията им щеше да приключи. Той трябваше да се увери, че когато изпълнеха задачата си, тя щеше да тръгне заедно с него.
Бран стисна бедрата й.
— Ела. Отведи и двама ни там, където искаме да бъдем.
Никога досега в живота си не бе правил секс без презерватив. Не искаше нищо да ги разделя. Изведнъж го осени мисълта, че едно бебе щеше да е добър начин да накара Карли да остане при него. Тя щеше да се омъжи за него. Това щеше да я задържи при него. Едно дете щеше да ги свърже завинаги.
Внезапно в ума му изплува картина на Карли с бебе.
— Целуни ме. — Ставаше емоционален. Тя го правеше такъв. Никой друг в живота му, освен нея, не бе успявал да извади наяве чувствата му. Гняв, ярост, всичко това винаги клокочеше под повърхността. Но Карли го караше да чувства нещо повече. Карли го караше да желае повече.
Тя се приведе напред. Не промени ритъма си, докато синхронизираше движенията си с неговите.
Двамата препускаха към шеметните висини, вкопчили се един в друг.
Той усети как ноктите й се забиват в плата на ризата му. Обичаше, когато тя подивяваше и го белязваше. Карли потръпна в обятията му, когато достигна върха.
Оргазмът й възпламени неговия. Завладя го божествено удоволствие, докато мъжествеността му проникваше все по-надълбоко.
Карли се притисна към него, тялото й обви неговото.
— Значи това означава да правиш секс в самолет?
— Да. Мисля, че трябва да станем редовни пътници. — Той въздъхна и се отпусна. Дрехите му бяха тотално раздърпани, но не му пукаше. Нищо нямаше значение, освен жената в обятията му. Целуна я. Двамата изглеждаха блажено отмалели, опитващи се да удължат този миг.
Бран искаше вълшебството да продължи безкрай.
16
Карли огледа елегантната бална зала. Малцина имаха бални зали в дома си, но имението на Патриша Кейн можеше да се мери с Версай. Всеки детайл от имението на площ от близо петстотин и шестдесет квадрата с изглед към океана бе старателно подбран — от италианските мраморни подове и изящните гипсови корнизи до басейна и фонтана. Днес къщата посрещаше двестате най-близки приятели на Патриша.
— Чуваш ли ме добре? — прозвуча мъжкият глас в ухото й.
И в ушите на още неколцина души, за които Патриша не подозираше. Карли не беше свикнала с всички тези шпионски джаджи. За щастие, определено беше свикнала постоянно да има слушалка в ухото си. Тази просто беше на различна честота. На избраната от Дрю Лолес.