— Чувам те.
Никой нямаше да се усъмни заради това, че говореше в слушалката. На подобни партита тя постоянно разрешаваше всевъзможни проблеми.
— А аз виждам през камерата. Засега всичко е наред — разнесе се спокойният глас на Дрю в ухото й.
Карли носеше миниатюрна игла върху коктейлната си рокля. Приличаше на звезда с диамант, но всъщност беше още една от шпионските джаджи. Тя щеше да позволи на Дрю и екипа извън къщата да виждат какво става от нейната перспектива. Е, по-точно от перспективата на лявата й гърда.
Погледна към долния етаж. Гостите се движеха навън и навътре от балната зала, плъзгащите врати бяха отворени към задния двор и великолепната гледка към Тихия океан. Облечените в смокинги сервитьори си проправяха път през тълпата, предлагайки шампанско и ордьоври. Свиреше струнен квартет, а Карли бе уредила по-късно да пее една от най-популярните оперни певици на „Метрополитън“.
През последните пет години редовно бе организирала този прием, но никога не се бе чувствала по-нервна. Ръцете й леко трепереха и изглежда нямаше да се успокоят.
Това беше. Ако Бран откриеше онова, което търсеха, връзката им щеше да приключи. Е, тя трябваше да вземе решение какво ще прави. Имаше чувството, че Бран няма нищо против да се виждат още известно време. Дори се шегуваше как двамата трябва да заминат на почивка. Беше предложил да я отведе някъде за няколко седмици.
Чудеше се дали това не беше неговият начин да се сбогуват. Или пък неговият начин да сложи ново начало във връзката им.
През последната седмица беше спала с него всяка нощ. Той се прибираше късно и я любеше. И на сутринта отново. Когато се любеха, Карли имаше чувството, че тя му е необходима.
Но когато се опитваше да поговорят за нещо сериозно, той ставаше уклончив и сменяше темата.
Що за бъдеще имаше тя с мъж, който не желаеше да говори с нея за миналото си? Който дори не желаеше да признае, че има проблем? Тя не би могла да изгради истински живот с него. Винаги щеше да бъде в очакване той да експлодира и да разруши всичко, което бяха създали.
Наблюдаваше го, когато той влезе в залата. Засега следваше плътно Патриша, но след няколко минути щеше да възникне спешна ситуация, изискваща неговото присъствие. Всичко бе идеално планирано. Поне стотици пъти бяха обсъждали стъпка по стъпка цялата операция.
Предишната нощ Бран бе успял да отмъкне електронната карта за достъп за личния кабинет на Патриша. Той я бе дал на Кейс да извади дубликат и я бе върнал, преди тя да усети липсата й. Дрю бе хакнал домашната алармена система. Можеше да заглуши сигнала, сигнализиращ отварянето на вратата. Бран имаше в джоба си уред, който щеше да копира информацията от всичките й компютърни устройства и в същото време да свърже Дрю със сейфа в кабинета. Всички устройства бяха електронни, което ги правеше напълно уязвими за точно тази страна на злия гений на Дрю. Бран щеше да претърси бюрото й, дрешника и всичко в нейната светая светих.
Доколкото Карли знаеше, той щеше да бъде единственият човек, освен Патриша, който е бил в онази стая, откакто имението е било построено. Тя го наричаше своето убежище, нейният личен рай. Карли никога не бе престъпвала прага му.
— Това онази личност ли е, която ми се струва, че е? — прозвуча ниският глас на Дрю в слушалката.
Карли сведе поглед и ахна.
Шелби Гейтс влезе в балната зала, сякаш беше господарката на имението. Носеше дизайнерска рокля, показваща всичките й убийствени извивки и приличаше на жена с мисия.
Мисия, която можеше да разбие на пух и прах тяхната и това щеше да бъде пълна катастрофа.
— Ще й откъсна главата. Кажи на Кейс да изчака, докато заема отново позиция, преди да започне играта. И пак повтарям, дръж топката извън игра. Схващаш ли? — Карли заслиза по стълбището.
— Чувам те. Но изобщо не схващам. Мисля, че си гледала прекалено много шпионски филми. Знаеш ли, че терминът „топка“ всъщност се отнася за ядреното куфарче на президента. — Дрю както винаги беше изтъкан от логика.
Нека я съди, задето бе проспала „Еър Форс 1“.
— Разбираш ли какво ти казвам?
— Да, Карли. Вече осведомих Кейс, че е възникнал малък проблем. Ако не изведеш онази жена оттук, ще се постарая тя никога повече да не ме притеснява. Мога да наредя да я отведат на един от безбройните самотни острови, където няма да може да причинява неприятности. Притежавам няколко такива.
Тя не се съмняваше в думите му. Беше разбрала, че Дрю Лолес никога не се шегуваше с отмъщението. Въобще, този мъж рядко се шегуваше с каквото и да било.