— Какво е облякла тази напаст? — Дрю звучеше още по-бесен отпреди малко. — На това пола ли му викат? Все едно е увила лейкопласт около задника си.
— Това е модел на Ерве Леже — тросна се Карли раздразнено. Шелби изглеждаше фантастично в жълтата рокля. — И е съвършено благоприлична.
— Може би, ако се носи от някоя супермоделка, която никога в живота си не е помирисвала чийзбургер. Върху тази жена би трябвало да се смята за престъпление. — Звучеше ужасно превзето за мъж, който бе въплъщение на самия грях, когато свалеше ризата си.
Веднъж бе влязла във фитнес залата и го бе заварила заедно с Бран и Кейс по време на една от тренировките им. Имаше всевъзможни модерни фитнес уреди, но единственото, което бе видяла Карли, бяха невероятно привлекателни мъжки гърди. Въпреки че не беше толкова секси колкото Бран, Дрю определено можеше да се похвали с мускули. Никой мъж, който говореше като супер умник, нямаше право да изглежда така без риза.
— Определено ще я уведомя за неодобрението ти.
— Аха, кажи й, че ако още веднъж я спипам да се опитва да хакне личната ми компютърна система, няма да я изпратя на самотен остров — парира Дрю. — Ще се озове в затвора.
Гневът в гласа му я накара да се усмихне. Хубаво беше да види, че някой на този свят можеше да изкара от нерви Дрю.
— Тя е проникнала в личната ти компютърна система?
— Просто е извадила късмет.
Карли се промушваше през тълпата. Видяла бе Патриша да се отправя към басейна, където се бяха разположили неколцина от най-щедрите й инвеститори с чаши със скоч и бърбън в ръце.
Шелби изви врат, опитвайки се да види над множеството от глави. Макар и покачена на безбожно високи токчета, това явно й струваше усилия.
— Ще падне от тези токчета — избоботи в слушалката гласът на Дрю, досущ като магаренцето Йори. — Като че ли има нужда да прави краката си по-дълги.
Карли успя да достигне до приятелката си.
— Каква изненада да те видя!
Очите на Шелби блеснаха, но тя се включи в играта и се наклони напред за прегръдка.
— Аз също много се радвам да те видя.
Карли я прегърна, приближавайки до ухото й.
— Какво, по дяволите, правиш тук, престъпнице?
— Ето как трябва да се говори с нея — заяви Дрю. Задоволството придаде дълбочина на тембъра на гласа му.
Шелби се намръщи.
— Не съм престъпница.
Карли я улови за лакътя и я поведе към място, където можеха да си поговорят, без да привличат внимание.
— Нахлуването в чужда собственост е престъпление и точно в това ще те обвини Патриша, ако те залови тук. Как влезе?
— Името ми беше в списъка на поканените — отвърна неканената гостенка, продължавайки да се мръщи, докато Карли я влачеше към другия край на балната зала.
— Аз лично одобрих списъка. — Карли изтика приятелката си в коридора, който ги отведе в крилото с личните помещения на обитателите на имението. Наблизо стоеше охранител, но за щастие беше човек на „Маккей-Тагарт“ и им кимна да минават. — Ти не фигурираше в него.
Тя набута Шелби в най-близката стая. Оказа се салон. Имението разполагаше с няколко. Точно този беше личният салон на Патриша. Мебелите бяха удобни, а стените бяха украсени с произведения на изкуството, които тя колекционираше, и лавици с книги, които навярно никога не бе чела.
Изведнъж Карли остана като ударена по главата от мисълта какво бе направила Шелби, за да фигурира името й в списъка с гостите.
— Ти си хакнала компютъра ми?
Може би Дрю имаше право.
Шелби се извърна, скръствайки ръце пред щедрия си бюст.
— Смятам да се изправя срещу нея, Карли. Искам да й задам няколко важни въпроса. Този път няма да ти позволя да ме разубедиш.
Карли пое дълбоко дъх.
— Скъпа, знам, че смяташ това за добра идея, но си избрала лош момент. Трябва да си вървиш.
Шелби поклати глава.
— Не мога. Не мога да докажа, че тя е убила брат ми, но мога да разруша империята й. Искам да знам какво е направила с Франсин Уелс. Жената направо е изчезнала от лицето на земята и аз мисля, че Патриша я е убила.
— Тя знае за Франсин Уелс? — Гласът на Дрю се бе снижил почти до шепот.
Но пак беше прекалено силен. Тя го игнорира. По-късно щяха да се занимават с мистериозната жена, която се предполагаше, че е била предшественицата на Карли.
— Разполагаш ли с някакво доказателство?
Шелби стисна челюст.
— Налице са доста съвпадения. Трябва да застана срещу нея и да видя как ще реагира.
— Ще реагира като те тикне в затвора, Шелби. Ще те дискредитира и ще те разкъса на парчета. Искам да я оставиш на мира.
— След всичко, което тази жена ти е причинила? След начина, по който се е отнесла към сестра ти? Ти ще ми откажеш възможността да я погледна право в очите и да й заявя, че знам какво е сторила?