О, господи. Не казвай Дрю Лолес. Не казвай Дрю Лолес.
— И кой е той?
Шелби изправи рамене.
— Името му е Дрю Лолес. Той е син на Бенедикт и след като се сдобия с доказателство, че родителите му са били убити, ще отида при него. Той живее някъде там и вярва на това, което са му казали от полицията. Мисли, че баща му е убил майка му. Няма представа, че е било заговор.
— Мамка му! — изруга Дрю.
Карли се извърна и промърмори под нос, защото беше прекалено хубаво да е права поне за едно проклето нещо.
— Нали ти казах.
Шелби беше увлечена да говори за плана си.
— Бях много внимателна. Разговарях с няколко души в тъмната мрежа[12] за това, но не съм споделила с никого какво се опитвам да направя. Има един мъж, с когото работя. Мисля скоро да му кажа и смятам, че той ще може да ми помогне, но трябва да съм сигурна.
— Аз съм мъжът, за когото тя говори — призна Дрю. — Не й го казвай. Аз трябва да й разкрия истината. Но се налага да я посветим в плана. Трябва да й кажеш за кого работиш и след това да се разкара оттам. Патриша се е раздвижила. Ако обяви началото на вечерята по-рано, всички ще сме прецакани.
Карли изпусна въздишка на облекчение.
— Шелби, аз работя за Дрю Лолес. Той всъщност постоянно ми лази по нервите и в момента не спира да ми дудне в ухото. Ние работим заедно и ще се възползваме от този прием, за да открием един файл, който се надяваме да съдържа информация за това, как Патриша, Стивън Касталано и Филип Стратън са били в заговор за убийството на Бенедикт и Айрис Лолес. Повярвай ми, той знае.
Шелби се закова на място и се ококори слисано.
— Майтапиш се, нали?
— Ни най-малко, освен това той е прикрепил видеокамера върху мен, така че навярно в този миг зяпа право в циците ти — завърши изповедта си тя.
— Карли!
Тя напълно пренебрегна възмутения протест на Дрю.
— Ти работиш за Андрю Лолес? — попита Шелби, този път в гласа й прозвуча нотка на надежда. — Не се бъзикай с мен.
— Не се бъзикам. Затова днес не бива да създаваш неприятности. Имаме реална възможност да открием информацията, от която се нуждаем и сега е най-благоприятният момент. След днешния ден ще измине поне една година, преди отново да имаме такъв шанс. Тя дава подобен прием само веднъж годишно.
Шелби кимна.
— Добре. Ще направя това, което искаш.
— Кажи й, че скоро ще се свържем с нея — прозвуча отчаяното ръмжене на Дрю в ухото й. — Хач иска да говори с нея. Той много добре е познавал Франсин. Изненадан е, че тя въобще може да е била замесена с Патриша. Искаме да видим всичко, с което Шелби разполага. Утре тя може да лети заедно с нас за Остин.
Карли щеше да присъства на тази среща. Дори само за да му натякне, че милион пъти му го е казала.
— Дрю предлага утре сутринта да дойдеш с нас в Остин.
В очите на Шелби светна надежда.
— Ще дойда. Ще донеса всичко, с което разполагам. Как мога да помогна тази вечер?
— Измъкни се незабелязано. — Карли погледна часовника си. Закъсняваха. Трябваше да се върне на мястото си. Цялата тази мисия приличаше на подредено в редица домино. Нямаше да се получи, ако първата плочка не беше правилно поставена. — Просто се измъкни оттук и се постарай Патриша да не те забележи.
Шелби я прегърна.
— Ще го направя. Обещавам. Късмет, Карли.
Приятелката й забърза към вратата.
— Ще трябва да й кажеш, че ти си мъжът, с когото е флиртувала онлайн — рече Карли. Нещата щяха яко да се оплескат, ако Шелби сама го откриеше. Изобщо не се съмняваше в това. Дрю щеше да си спести много неприятности, ако признаеше, че е сгрешил. Шелби разбираше необходимостта да се действа под прикритие.
Навярно можеха да поговорят за това по време на приятна вечеря. Щеше да й достави удоволствие да влезе в ролята на сватовница.
— Карли, трябва да отидеш до камината.
Младата жена завъртя очи, въпреки факта, че той не можеше да я види. Обърна се и се запъти към вратата.
— Дрю, нямам време за игрички.
— Спри и се върни при проклетата камина.
Той беше най-дразнещият мъж. Сега пък се интересуваше от изкуство? Тя покорно се обърна с лице към стената. Полицата над камината беше красиво изработена, в тон с топлите нюанси на стаята. От двете страни се виждаше колекцията от книги на Патриша. Карли предполагаше, че в тази стая бяха подредени романите. В имението имаше друга голяма библиотека, съдържаща готварски книги и томове, посветени на архитектурата и декорирането на дома.