— От „Маккей-Тагарт“? Скъпа моя, ти доста си се издигнала в този свят, щом ги използваш за лична охрана.
Кейс кимна на Бран, докато минаваше покрай него. Зад гърба си Бран чу Кейс да обяснява колко бил горд да работи за жена като Патриша Кейн.
Да, налагаше се да бъде по-добър актьор. Неговият зет го биваше много повече в преструвките и фалшивите усмивки.
Бран искаше единствено да се добере до нужната информация и да изчезне по-далеч оттук. Можеше да довърши смяната си на приема, а на сутринта да връчи оставката си. Патриша все още щеше да разполага с услугите на „Маккей-Тагарт“, а те щяха да имат време да прегледат данните и да открият това, което им бе нужно.
А двамата с Карли щяха да започнат нов живот. Тя щеше да приеме работата в „4Л“ и двамата да уредят отношенията си. О, тя още не се бе съгласила да приеме работата, нито бе казала, че ще се премести, но щеше да прекара следваща седмица в Остин с него и той щеше да се постарае тя никога да не пожелае да си тръгне.
Каква надежда имаше за тях, ако тя не желаеше да говорят за бъдещето, а той не искаше да се задълбава в миналото?
Младият мъж изтика мисълта от главата си, докато вземаше по две стъпала наведнъж. Карли го чакаше там горе и той възнамеряваше да си свърши работата и колкото се може по-скоро да измъкне и двамата от опасността.
Тя крачеше пред кабинета. Тази част от резиденцията, наречена „забранена зона“, беше доста тиха и далеч от периметъра на охранителния екип.
Бран си пое дълбоко дъх и закрачи към нея. Още една задача и щяха да бъдат свободни. Това бе всичко. Само това и щяха да приключат. Той можеше да предаде всичко на Дрю и да изчезне.
Ако тя не пожелаеше да се премести в Остин с него, той щеше да се премести при нея. Никога нямаше да я напусне.
Очите на Карли се разшириха, когато Бран изкачи последните стъпала.
— Готов ли си? Не можеш да останеш вътре прекалено дълго.
Бран отиде право при нея и направи това, за което копнееше през целия ден. Сграбчи я в обятията си и впи устни в нейните. И тъмните гласове, които му нашепваха през целия ден, замлъкнаха.
Тя беше неговият покой.
Бран удължи целувката, опивайки се от близостта й. Когато се отдръпна, беше готов за последния етап от мисията.
— Ще се върна след минута. Обичам те, Карли.
Сърцето му се изпълни с щастие, когато видя как ченето й увисна и той изчезна през вратата, преди тя да успее да промълви и дума.
Нека си мисли известно време върху думите му.
Засуети се за миг, докато лявата му ръка се придвижи наляво, за да открие ключа на лампата.
— Наистина ли й го каза просто така?
Мамка му. За един прекрасен миг бе забравил, че брат му бдеше в ухото му и можеше да чува почти всичко. Дрю се намираше на около километър и половина от имението, седнал в апартамент под наем, навярно приличащ на най-големият извратеняк на света, защото бе заобиколен от монитори. Имаше камери върху всеки един член на екипа.
— Не можеше ли да почакаш да открия ключа на лампата, преди да започнеш да ми опяваш?
— След като намериш ключа и го натиснеш, ще имаш да вършиш работа, затова сега е най-подходящият момент да ти опявам. Всъщност не ти опявах. Бях изненадан, че й казваш подобно нещо по средата на сериозна работа. Премести ръката си нагоре.
Какво си мислеше брат му, че прави той?
— Търся. Знаеш ли, ще ми е много по-лесно, ако си затвориш устата. А й го казах, защото тя трябва да го знае.
— Сигурен ли си, че не й го каза, за да не те напусне, когато всичко това приключи? Мисля, че ще й е нужно нещо много повече от обяснение в любов, Бран. Мисля, че трябва да се видиш с някого, когато се върнем в Остин.
Къде, по дяволите, беше проклетият ключ? Бран извади телефона си, за да включи фенерчето.
— Ще се виждам с някого. Ще се виждам с Карли.
Успя да го включи.
— Имам другиго предвид — заяви Дрю в ухото му. — Някой, който ще ти помогне да разрешиш проблемите си. Обърни се към стената, трябва да е там.
Най-големият му проблем в момента беше проклетият навик на брат му вечно всичко да контролира. Но в момента не желаеше да мисли за това.
— Прав си. Трябва да се съсредоточа върху работата.
Завъртя телефона и откри една подова лампа. Слава Богу.
Дръпна шнура й и стаята се освети в меки тонове на зелено, синьо и жълто. Бе една от онези лампи с цветно стъкло, които сякаш бяха излезли от друг век. Беше сигурен, че Карли знае как се наричат, но шибаното нещо едва осветяваше помещението.
— Кейс познава един тип в Далас, който успешно се справя с проблемите на ПТС — продължи Дрю. — Хей, ето там е бюрото.
— Ако не млъкнеш, ще изхвърля слушалката. Ясно ли е?