Е, ако Дрю реши да вдигне щорите.
Дрю пое дълбоко дъх и постави дланите на двете си ръце върху бара срещу кухнята, сякаш искаше да са там, за да не ги използва по предназначение. Брат му също имаше някои свои проблеми с гнева.
— Кажи ми защо.
По обратния път за насам Бран дълго бе мислил за това.
— Тя не заслужава да бъде използвана.
Хач насочи показалец към Дрю.
— Казах ти. Казах ти го в мига, в който той се запъти към нея, че отново се е проявил синдромът му на „рицар на бял кон“. — Хач се извърна към Бран. — Тя не е благородната девица, изпаднала в беда. Тя работи за най-голямата злодейка, която някога съм срещал. Патриша Кейн може да сложи Сатаната в малкото си джобче. Наистина ли вярваш, че тя е наела някакъв ангел да работи за нея?
Бран вече знаеше за Карли много повече от тях. Сякаш им пукаше достатъчно, за да погледнат под повърхността. Точно заради това той бе постъпил така. Защото Дрю и Хач щяха да я използват и никога дори нямаше да си направят труда да разберат дали тя го е заслужавала.
— Казах ви, тя мрази шефката си.
— Тогава би трябвало да напусне — отсече Дрю, сякаш светът беше едно просто място, където всеки избор бе лесен.
Бран знаеше по-добре.
— Кейн я е приклещила. Казах ви, че смятам, че я държи с нещо. Оказа се, че когато бившият съпруг на Карли бил заловен да бърка в кацата с меда, се опитал да завлече със себе си и сестра й. Използвал я, за да скрие малко налични. Кейн разбрала и го е използвала като средство, за да принуди Карли да даде онова интервю.
Дрю въздъхна и се настани върху високия стол до бара.
— По дяволите. Интервюто, което е трябвало да стъкми, защото ние разкрихме азиатските й далавери. Дай ми една бира. Изглежда, ще имам нужда.
— Бира? Ще имаме нужда от скоч. Сигурен съм, че Тагарт крие някъде свястното питие. — Хач излезе, за да потърси твърд алкохол.
Бран грабна две бутилки бира.
— Той може да остане разочарован. Знам, че Тагарт ни даде ключовете за този апартамент, но той е собственост на партньора му. Маккей е много по-праволинеен и твърд по отношение на принципите си, отколкото Големия Таг. Като стана дума за Тагарт, Карли мисли, че при подходящи обстоятелства Кейн може да смени охранителната фирма. Склонна е да вярва, че шефката й ще избере „Маккей-Тагарт“, тъй като са добили известност заради филма.
Бран отвори едната бутилка и я подаде на Дрю, задържайки другата за себе си. Въпреки че бе поръчал вино с Карли, не си падаше по виното. През последните десет години той бе посещавал най-добрите ресторанти, но така и не се бе превърнал в гастроном.
Приятно му беше да наблюдава как Карли се храни. Харесваше му как тя затваря очи, наслаждавайки се на всяка вкусна хапка. Беше се запитал дали се чука по същия начин, както се храни. С увлечение, отдаденост и жарка страст.
— Ти си разкрил нашия план? — Нямаше начин да пропусне раздразнената нотка в гласа на Дрю.
Бран не бе имал намерение да го прави, но тя се бе заинтересувала. Той сви рамене, сякаш не беше нещо важно.
— Трябваше да й обясня в какво се забърква. Но не съм разкрил всички подробности. Очертах само общия план.
Бутилката на Дрю се стовари с трясък върху барплота.
— И нито за миг ли не ти хрумна, че тя може да изприпка право при шефката си и да й снесе цялата информация за плановете ни? Чувал ли си някога термина елемент на изненада? Защото вече изгубихме това предимство.
— Не мисля така. — Бран запази спокойствие. Той беше там. Той се бе срещнал с Карли и я бе преценил. — Както казах, тя не питае нито капчица обич към Кейн.
— Или е добра актриса.
— Не, изобщо не е. — Можеше да се обзаложи, че е много лоша актриса.
Дрю се наклони напред, погледът му пронизваше като лазерен лъч.
— Бран, не можеш да спасяваш всяка жена, която срещнеш.
От отговора го избави Хач, който се върна с бутилка с кехлибарена течност в ръка. Очевидно Маккей не беше толкова отявлен трезвеник, колкото изглеждаше.
— Слава Богу. Този скоч е достатъчно стар, за да гласува — рече Хач, отправи се към шкафа и извади чаша. — Ще трябва да решим какво, по дяволите, ще правим сега, след като Бран тотално издъни плана ни.
Ръката на Бран се стегна около бирената бутилка.
— Не съм го издънил. Аз го спасих. Тя възнамеряваше да каже на Дрю, че е размислила. Ако не бях отишъл при нея, пет минути по-късно тя щеше да си е тръгнала.
Дрю се намръщи.
— Защо ще ме разкарва? Тя се съгласи да се срещнем. Нима щеше да ме отсвири заради снимката? Но аз изглеждах добре на онази снимка. Мия помоли свой приятел фотограф да я направи. Носех напълно прилични дрехи. Ели ги избра.