Выбрать главу

— Не знам, но мисля, че трябва да потърсиш сейфа зад картината. Патриша изглежда е проявявала голям интерес към майка ни.

Какво означаваше това? Стомахът му се преобърна само като си помисли за очевидния извод. Докосна рамката. Беше позлатена и когато я дръпна, портретът се завъртя, откривайки сейфа, който търсеше.

— Тук е.

Застави се да мисли за предстоящата си задача.

— Действай според плана. — Гласът на Дрю беше плътен и успокояващ. — Спомни си как трябва да прикрепиш устройството.

Бран се съсредоточи, отблъсквайки мислите, заплашващи да го завладеят. Спомените от детството напираха да нахлуят в съзнанието му, разклащайки самообладанието му. Трябваше да се овладее, защото кръвта му отново започваше да бучи във вените. Успя да отмести предния панел на сейфа и откри жака, към който трябваше да прикачи устройството, което щеше да преодолее защитната система. Включи го и отстъпи назад.

— Готово.

— Добре. Почти свършихме — прозвуча в слушалката успокояващият глас на Дрю.

— Как е Карли? — Тя щеше да го чака отвън. Нямаше да си тръгне. Последното, което искаше, беше да цъфне някой от персонала и да й причини неприятности.

— Твоето момиче знае как да се държи. Появи се един от гостите, но тя успя да го отдалечи от кабинета. Разполагаш с няколко минути, но трябва да приключваме.

Сейфът изпиука и се отключи. Бран пристъпи напред и дръпна дръжката.

Сейфът беше абсолютно празен.

— По дяволите! — Младият мъж затвори вратичката, свали устройството и го пъхна в джоба си.

Извърна се към компютъра. Нямаше да знаят дали са се добрали до нещо, докато не отвореха файловете.

Всички усилия можеха да се окажат напразни. Целият им труд можеше да отиде по дяволите и да се окажат с празни ръце, но той щеше да отведе Карли, преди да разберат. Не можеше да я остави тук.

Иначе щеше да се е провалил.

Информацията трябваше да е в компютъра. Защо й е иначе на Патриша личен компютър без никаква връзка с интернет?

— Бран, мисля, че е време да тръгваш. Копирането на файловете трябва да е приключило.

Приключило беше. Бран грабна флашката, прекоси стаята и изгаси лампите. Трябваше да запази спокойствие и да се махне оттук.

Скоро всичко щеше да свърши.

— Отвън чисто ли е? — попита Бран.

Дрю можеше да вижда коридора.

— Да, но трябва да излезеш и да завиеш наляво. Слез по задното стълбище.

Това не беше маршрутът, който бяха планирали, но Бран беше подготвен. През изминалата седмица бе пребродил къщата надлъж и шир и лесно можеше да стигне до кухнята по стълбището за прислугата. Оттам можеше да се върне при Патриша и да поеме остатъка от смяната си за вечерта. На сутринта двамата с Карли щяха да са заминали.

Измъкна се възможно най-тихо от стаята и се увери, че ключалката е щракнала зад гърба му. Мисълта, че Патриша Кейн държеше в личния си кабинет портрет на майка му, тежеше като олово върху плещите му. Какво бе правила тя през всичките тези години? Дали бе седяла в кабинета си, усмихвайки се на победения си враг? Дали бе запазила портрета като възпоминание за греховете си? Или беше трофей?

Бедата бе, че той не можеше да си спомни този портрет някога да е бил в дома им. Баща им беше модерен човек. Имаха само снимки, направени лично от баща им или от фотограф, който майка им бе наела, за да снима цялото семейство.

Никой нямаше рисуван портрет.

Канеше се да завие наляво, когато го чу.

— Престани. Веднага си махни ръцете от мен — каза Карли с тих глас, сякаш се опитваше да не прави сцена.

Бран се обърна.

— Бран, аз изпратих вече телохранител при нея. Ти мини по уговорения маршрут.

Но Бран не чуваше брат си. Чуваше единствено страха в гласа на Карли.

— Говоря сериозно, Бран. Стегни се и запази самообладание.

Ала това беше невъзможно. Не и когато видя какво се случваше. Светът на Бран се обагри в червено и той направи единственото, което можеше.

Хвърли се в атака.

17

Карли проследи с поглед как Бран се вмъкна в кабинета и тутакси въздъхна от облекчение.

Хубаво беше да остане малко насаме с мислите си. Дрю щеше да направлява Бран, докато върши своята част от работата и тя имаше няколко минути за себе си.

Какво, по дяволите, щеше да прави? Искаше Бран, но не беше сигурна колко дълго щяха да продължат отношенията им. Дали беше готова да се премести в другия край на страната, заради връзка, която изглеждаше обречена от самото начало?