Може би беше време да помисли за бъдещето си. Ако тази вечер успееха да изобличат Патриша, тя трябваше да вземе решение.
Ако приемеше да работи за Дрю, щеше да бъде обвързана с Бран, а ако връзката им не се получеше, тя щеше постоянно да бъде близо до него. Как щеше да понесе да го гледа, докато той продължава с предишния си живот? Дали щеше отново да се върне към стриптийз клубовете и безразборния секс? Дали щеше да се бие толкова често, че един ден да я събуди обаждане, че е получил твърде много удари?
Може би трябваше да се замисли да започне някъде на съвсем ново място. Чикаго или навярно Ню Йорк. Или пък да се премести по-близо до Мери. Сестра й щеше да учи още няколко години и може би не беше зле самата Карли да постъпи в колеж.
Перспективата за живот без Бран й се струваше толкова мрачна. Сякаш преди той да се появи в живота й, целият й свят беше само в черно и бяло. Щеше да й бъде толкова тежко да потъне отново в безцветното и скучно ежедневие.
Погледна надолу към вестибюла. Тук горе беше толкова тихо. Карли чуваше далечния шум от приема на долния етаж.
Дали някой от онези влиятелни хора би й обърнал внимание, ако напуснеше компанията на Патриша? Едва ли. Щеше да бъде принудена да напусне този бранш, а и нямаше да получи препоръки от единствената си работодателка през последните пет години. Щеше да се наложи да помоли за това стария си шеф в магазина за платове, където бе работила в Алабама. Да бе, това щеше да е голям възход в кариерата й.
Ако не останеше с Бран, дали Дрю би й помогнал? Или щеше да я накара да избира между неговото предложение и да бъде изоставена на произвола на съдбата?
Младата жена погледна часовника си. Скоро щяха да поднесат вечерята. Беше подготвила всичко до най-малката подробност, но Патриша щеше да очаква тя да е долу и да наблюдава настаняването на гостите. След това бе свободна да се оттегли от сцената и двамата с Бран можеха да поговорят за това, което бе открил.
Още няколко часа и тя щеше да е свободна.
Защо това вече не й изглеждаше толкова вълнуващо?
— Стори ми се, че те видях да се качваш тук.
Карли замръзна на място и се извърна. Кени-младши вървеше по коридора отляво. Сигурно се бе изкачил по задното стълбище. Горният етаж не бе достъпен за гостите, но Кени беше от „семейството“ и знаеше всички входове и изходи.
Ако заловеше Бран да излиза от кабинета, щяха здравата да загазят. Биха изгубили единственият си шанс да успеят, а Патриша щеше да унищожи всички доказателства, с които разполагаше.
Трябваше много бързо да разкара Кени оттук.
Лепна си сияйна усмивка и се помоли той да не чуе думкащите удари на сърцето й.
— Здравей. Исках да отдъхна за малко, преди лудницата да започне. Знаеш как протичат тези вечери.
Кени беше облечен в стилен смокинг, косата му бе прибрана назад. Завареният син на Патриша беше привлекателен мъж за жените, които си падаха по неговия тип. Длъгнест, с идеално оформена брада, той беше въплъщение на пари и власт. Кени застана близо до нея край перилото и сложи ръка върху нейната.
Ръцете му бяха меки. Никога досега не се бе замисляла за това, но усещаше ръката му топла и мека върху нейната.
Кени нямаше мазолите на Бран, нито притежаваше грубата му сила.
— Да, знам как протичат тези вечери. Всеки един от онези смотаняци долу ще има оплакване или някакво искане. Някои са на веганска диета, друга на палео диета. Но причината да го правят не е защото действително искат нещата, за които настояват.
Карли знаеше точно какво има предвид той.
— Правят го, защото по този начин се чувстват специални и всемогъщи. Това ме подлудява, но мисля, че този път съм предвидила повечето изисквания. Добра съм не само в предвиждането, но и в протакането.
— Разбира се. Ако го направиш прекалено бързо, ще решат, че не им отделяш специално внимание.
Това обаче не би имало успех, ако останеха с впечатлението, че никой не си е направил труда да им достави желаното. Тя си бе изработила правилото за петте минути.
— Въпреки че всичко е готово и на линия, ние чакаме пет минути, преди да го отнесем на масата. Предвидила съм го в графика на вечерта. Като споменах график, май почивката ми свърши. Трябва да се връщам долу.
Тя се обърна и се отправи към стълбището, водещо към балната зала, молейки се Кени да я последва.
— Какво прави този тук? — попита Дрю в ухото й.
Да не би той да си мислеше, че Карли ще спре, за да му отговори? Извърна се и видя, че Кени я следва по петите. Тя му се усмихна.
— Искаш ли да ме придружиш до долу? Бих свалила тези обувки, но мащехата ти ще припадне, ако ме види.