— Не смятам, че ще постигнеш нещо. Виж, време е да си отвориш очите и да видиш какво става. Всички останали знаят, че тя ще ти го отнеме. Той няма да остане с теб. Ще отиде при парите. Той не е нищо повече от един жиголо. Не може да ти даде това, от което се нуждаеш, но аз най-после осъзнах къде сгреших с теб.
— В момента грешиш с мен — прошепна тя.
Виждаше хората да прекосяват вестибюла.
— Не. Най-после ще постъпя правилно. Не разбирах колко си чувствена. Винаги си изглеждала толкова студена, но сега го проумявам. Ти имаш нужда от мъж. Не от онова момче, с което си играеш. На теб ти трябва някой, който ще те отведе там, където искаш. — Той се приближи още повече, главата му се сведе и устата му покри нейната.
— Карли, изпратих Кейс при теб. Той ще се оправи със ситуацията. Разбираш ли? Запази спокойствие и ние ще те измъкнем от тази каша. Кълна се, че този кучи син ще се прости с топките си, когато приключа с него. — Гласът на Дрю бе добре дошъл.
Тя се опита да се отскубне, но ръцете на Кени я държаха здраво. Прекалено здраво. Карли се изви, но той я притисна към перилото.
— Престани! — изсъска тя, когато той прекъсна целувката, за да си поеме въздух. Тя беше странно спокойна. Мисълта, че Дрю бе видял какво се случва и бе предприел действия, за да се справи с неловкото положение, й подейства успокояващо. — Веднага си махни ръцете от мен.
— Знам, че си мислиш, че само защото той е по-млад, е по-добър за теб, но няма да му позволя да съсипе всичките ми планове — заяви Кени грубо. — Подготвям това от деня, в който разбрах какво наистина правиш за онази кучка. Аз ще я унищожа и ти ще ми помогнеш. Можем да го направим по лесния начин, бебче. Можеш да се съюзиш с мен и след време дори бихме могли да обсъдим възможността да направим отношенията си официални. Но няма да ти позволя да си тръгнеш.
Тя го блъсна силно, защото изглежда Кейс се бавеше.
— Това не го решаваш ти.
В този момент тя забеляза един фотограф в подножието на стълбището.
Кени я привлече към гърдите си.
— Точно така. Снимките ще цъфнат утре по страниците на всички жълти вестници и моята мащеха ще те уволни. Ще те разкъса на парчета, защото си златотърсачка, и ти няма да има къде да отидеш. Избирай. Или аз, или се връщаш в караваната.
Беше й писнало от това семейство. Отново го бутна. Нуждаеше се само от няколко сантиметра помежду им, за да вдигне коляното си. Беше вземала уроци по самозащита от Бран и Кейс. Почти беше сигурна, че с малко повече сила можеше така да изрита този кретен, че да завре топките му в задника.
В един миг се бореше да се измъкне от ръцете му, а в следващия той летеше надолу по стъпалата, притиснат от деветдесет килограма чиста ярост.
— По дяволите! — изруга Дрю. — Карли, добре ли си? Трябва да откопчим Бран от него. Той ще го убие.
Тя наблюдаваше ужасено как Бран започна да налага зверски Кени, а фотографът се сдоби със сочен материал.
Младата жена се запрепъва надолу по стъпалата.
— Бран. Бран, моля те. Моля те, бебче. Искам да спреш.
Беше прекалено късно. Лицето му пламтеше в яркочервено.
Кейс си проправи път през тълпата.
— Всички да се отдръпнат!
Кейс пристъпи зад Бран, внимавайки да не се подхлъзне в кръвта, вече изцапала белия мрамор. Обви яката си ръка около гърлото на Бран и го затегли. Бран се съпротивляваше и се опита да забие лакът в корема на зет си.
— Не искам да те задуша, Бран. Откажи се — помоли го Кейс.
Бран се сражаваше с въображаемите демони, очите му бяха празни, докато се извиваше, опитвайки се да се освободи от хватката на Кейс.
Карли пристъпи пред него, трябваше да го върне обратно.
— Махни се от него, Карли. Той ще те нарани — заповяда Дрю.
Тя нямаше да го остави така.
— Бран, моля те, опомни се. Бран, имам нужда от теб.
Той спря, ръцете му се отпуснаха и празното изражение в очите му изчезна. Челюстта му се стегна от напрежение, когато Кейс го пусна и се отдръпна.
Някой бе помогнал на Кени да се изправи. Той целият беше в кръв, но когато погледна към Бран, очите му заблестяха от гняв.
— Ще те съдя. Ще се постарая да лежиш в затвора заради това.
Очите на Бран запламтяха и Карли сложи ръка върху гърдите му.
— Какво става тук? — Патриша пристъпи през тълпата, смръщила лице. Отправи поглед към Кейс. — Освен ако не искаш да се озове в затвора, ще трябва на секундата да го изведеш оттук. Кени, искам и ти да си вървиш. Карли, погрижи се за приготовленията за вечерята.
Ръката на Бран улови тази на Карли.
— Тя идва с мен.
Но Карли не можеше. Ако това, от което се нуждаеха, не беше на онзи компютър, те трябваше да имат вътрешен човек или всичко, което бяха преживяли, щеше да е напразно.