— Карли, ако искаш да си тръгнеш, върви с него — рече Дрю тихо. — Ако не сме се добрали до това, което ни е нужно, ще намеря друг начин.
Някак си това направи нещата още по-трудни.
— Или ще се обадя в полицията и всички ще бъдете арестувани — додаде Патриша. — Но предпочитам да не я намесвам. Вие и без това причинихте достатъчно скандали за една вечер. И, Кени, ще им кажа да отведат и теб. Решението е на Карли.
Посланието беше съвсем ясно. Ако Карли останеше, Патриша нямаше да извика полиция. Ако си тръгнеше, на Бран можеше да бъдат предявени обвинения за нападение. Да, той я защитаваше, но това едва ли щеше да има значение, след като фотографът очевидно бе доведен от Кени.
Ръката на Бран се стегна около нейната.
— Да вървим.
Тя отстъпи назад.
— Аз оставам.
Погледът на Бран я прониза като лазерен лъч.
— Ела с мен. Веднага.
Кейс се изпречи помежду им.
— Трябва ли аз да те извлека оттук. Бран? Тя взе решението си и сега трябва да оставим тези мили хора да се върнат на приема. Аз ще поема смяната ти, а ти трябва да знаеш, че съм длъжен да докладвам за този инцидент на шефа.
В очите й запариха сълзи. Защо Бран не можеше да проумее, че тя трябва да остане?
— И се изнеси от моята къща за гости — заяви Патриша. — Очевидно няма да продължиш връзката си с моята асистентка. Не и ако тя иска да остане тук.
Бран поклати глава.
— След пет минути няма да ме има. Разбирам кога не съм желан. Сбогом, Карли. Забавлявай се с тази тълпа. Очевидно тук ти е мястото.
Той се обърна и се отдалечи.
— Карли, сервирането на вечерята трябва да започне след пет минути или си уволнена.
Карли пое дълбоко дъх, събра цялото си достойнство, извърна се и се отправи към кухнята.
— Карли, той не искаше да каже това — обади се Дрю.
Тя спокойно измъкна слушалката от ухото си.
Чакаше я работа и смяташе да я свърши. Въпросът за бъдещето й с Бран вече бе излишен. Тя нямаше такова.
Но имаше още едно последно нещо, което можеше да даде на това семейство.
* * *
— Какво, по дяволите, си мислеше? — изръмжа Дрю, когато Бран влезе през вратата.
Денят и без това беше скапан, а все още му предстоеше да свърши доста неща, които не желаеше. Последното, от което се нуждаеше, беше брат му да му чете лекция. Хвърли му флашката.
— Ето я твоята информация. Ние сме вън от тази история. Прави каквото искаш, но повече не ме моли да бъда част от това. Ако още веднъж застрашиш живота на Карли, аз лично ще се разправям с теб. Разбра ли ме?
Дрю застина, лицето му доби каменно изражение.
— Аз не съм застрашил живота й.
— Опита се да ме държиш настрани от нея, докато е била нападната. Тя ми принадлежи. Карли не е пионка в твоята игра и ти няма да вземаш решения за нас. Ние сме вън от играта.
Хач се появи от кухнята. Взе флашката от ръцете на Дрю и поклати глава.
— По дяволите, Бран. Той изпрати Кейс да се погрижи за нея. Не я е оставил да се оправя сама.
Ала Бран бе приключил с всички тях. Освен това беше приключил игрите със самия себе си.
Не можеше да продължава по този начин. Не и ако искаше да бъде мъжът, който Карли заслужаваше. Беше крил тайните си толкова дълго, че те се бяха превърнали в основна част от същността му. Когато я бе погледнал, когато тя бе сложила ръка върху сърцето му и го бе помолила да се върне… нямаше предвид само дадения момент. Тя го бе помолила да загърби миналото и да открие бъдещето с нея. Поне това бе чул той. В онзи момент той най-после беше чул това, която тя му бе казвала през цялото време.
Бран я обичаше. Трябваше да избере нея. Трябваше да бъде честен с нея, дори и накрая тя да го отхвърлеше.
Но внезапно бе осъзнал, че тя нямаше да го направи. Тя щеше да разтвори широко ръце и да го приветства с добре дошъл у дома. Всичко, което той трябваше да направи, беше да избере нея.
— Бран, трябва да отидеш при Карли — каза Дрю, докато Хач пъхаше флашката в слота на компютъра. — Тя не е избрала Патриша пред теб.
Бран поклати глава. Да не би брат му да беше пиян или надрусан?
— Тя бе вярна на мисията, Дрю. Знам го. Карли не би избрала Патриша пред мен. Това е абсурдно. И разбира се, че ще отида при нея, но трябва да се промъкна незабелязано. Обаче първо трябва да свърша нещо друго.
— Тогава защо, по дяволите, я засегна така? — изсумтя Дрю възмутено.
Бран изпъшка.
— А какво трябваше да кажа? Да падна на коляно и тутакси да й се обясня в любов? Карли знае, че всичко бе само преструвка.
— Не съм толкова сигурен — със съмнение поклати глава Хач, докато файловете започнаха да се свалят върху диска на компютъра. — Тя изхвърли слушалката си. Не желае да говори с нас.