Сърцето му болезнено се сви. Нямаше начин да е повярвала на това, което бе казал.
— Тя е сама?
Дрю вдигна ръка.
— Кейс я наблюдава, а и не е махнала камерата. Мога да виждам какво се случва. В момента работи. Вечерята почти е приключила и тя се оправя с хората от кетъринга. Обаче ние имаме друг проблем. Някой ни е закачил опашка.
— Какво означава това?
Дрю прокара пръсти през косата си.
— Това означава, че някой се е закачил за безжичния ни интернет и шпионира. Досега да съм го изключил, но не желая да изгубя връзка с Карли. Мисля, че може да е някой от хакерите на „Маккей-Тагарт“. Знам, че Иън не беше във възторг от тази работа. Той навярно ни държи под око, но все пак съм притеснен. Докато той не се обади, за да потвърди, няма да съм спокоен. Не желая някой да види информацията ни.
Значи всички бяха видели издънката му. Всички бяха наблюдавали как едва не провали мисията, а след това заряза Карли там, пред цялата онази тълпа. Дали тя бе повярвала, че той си е тръгнал, проклинайки я?
— Отново изгубих контрол и откачих.
— Да, така е. — Дрю пое дълбоко дъх. — Време е да поговорим.
— Мисля, че се налага да се видя с онзи тип, за когото говори Кейс, но само ако успея да убедя Карли да дойде с мен. Ако не, ще се наложи да ми препоръча терапевт там, където ще се установим. — Това можеше да изглади нещата помежду им. Карли щеше да се почувства по-добре, ако той полагаше усилия да се справи с проблемите си.
Дрю застина и слисано се втренчи в него.
— Какво каза?
— Обичам Карли, а това означава, че трябва да преодолея цялата гадост, която съм преживял. Трябва да бъда мъжът, който тя иска да бъда. Това означава и още нещо. Трябва да бъда откровен с теб. Ти ме изостави, Дрю. — Ненавиждаше напиращите в него емоции, но трябваше да се освободи от тях. Сега осъзнаваше, че това стоеше между него и Карли. Дори когато се любеха, гневът, клокочещ в него, ги разделяше. Той не желаеше това. Нито секунда повече.
Очите на Дрю се затвориха и той кимна.
— Знам, че го направих.
— Кажи ми защо. Никога не съм те питал, защото мислех, че знам отговора.
Брат му отвори очи и Бран остана изненадан, защото те не бяха ясни. Блестяха издайнически.
— Беше по-лесно да те изоставя. Бях зает, за да градя компанията, а ти беше тийнейджър. Мислех да те прибера от приемните домове, след като пораснеш още малко, както постъпих с Райли. Иска ми се да ти кажа, че е било само за да осигуря бъдеще за всички нас, но не е вярно. Аз исках отмъщение и го избрах. Предпочетох отмъщението пред теб, Бран.
Бран си пое дълбоко дъх.
— Добре.
Хач се изправи, изглеждаше по-стар от годините си.
— Не бива да мислиш, че вината е на Дрю.
Дрю вдигна ръка.
— Недей, Хач. Това е между мен и Бран.
— А не би трябвало да бъде, по дяволите. Той не бива да гледа обвинително към теб — изрече Хач с нисък, дрезгав глас. Застана пред Дрю и погледна Бран в очите. — Ти трябва да гледаш мен. Самият Дрю бе все още дете. Аз бях възрастният. Аз изоставих всички вас. Всеки един от вас. Изоставих теб и няма ден, през който да не страдам от това.
О, изведнъж се почувства добре. Нещо се бе отворило в Бран.
— Ти си бил най-добрият приятел на баща ми. Той ти е вярвал.
— Аз бях твой чичо — промълви Хач. — Не по кръв, но аз присъствах на раждането ти. Това беше моя отговорност, а аз избрах бутилката пред децата на най-добрия си приятел. Направих го и не знаех как да говоря с теб за това. Ние те взехме от болницата след онзи ужасен ден и ти не каза нищо. Ти никога не каза нищо, затова се опитах да бъда твой приятел.
Хач беше този, който го заведе в стриптийз клубовете, след като изритаха Бран от колежа за сбиване. Хач го бе записал в друго училище.
По своя странен начин той се бе опитал да го научи да оцелява и да се бори с демоните си, след като Бран бе заплашил, че ще избяга, ако го изпратят отново на терапия. Бран бе сигурен, че мнозина ще кажат, че Хач му е повлиял лошо, но той бе открил своето място в стриптийз клубовете. Там се чувстваше по-добре, много повече у дома, отколкото в света на Дрю.
Всички те бяха сираци. Никой от тях не знаеше как да се справя в живота. Дрю имаше своето отмъщение. Райли — жените. Хач бе намирал утеха и забрава в бутилката, а след това наглеждаше и закриляше Бран.
Време беше да осъзнае, че всички те бяха направили най-доброто, на което са били способни.
Бран погледна най-големия си брат.
— Би ли го направил отново? Да избереш отмъщението?
— Не. Не бих. Попитай ме. Попитай ме каквото искаш и ми позволи отново да избирам.