Значи брат му наистина разбираше.
— Откажи се. Ако не го сториш, ние отново ще се разделим. Аз също обичах родителите ни, но не желая да изгубя още близки хора. Моля те, нека това бъде краят. Ако открием името на четвъртия в онази флашка, предай всичко на „Маккей-Тагарт“ и ги остави те да се оправят. Нека отново бъдем семейство.
— Добре. — Дрю сложи ръка върху рамото му. — Ще го направя заради теб.
Нещо в него се отпусна. Нещо, което беше стегнато толкова отдавана, че той бе забравил какво означаваше да си спокоен. Имаше нужда брат му да го изрече на глас, да признае какво се бе случило. Изведнъж му беше странно лесно да каже следващите думи:
— Прощавам ти, Дрю. И на теб, Хач.
Озова се насред здрава мъжка прегръдка. Беше необикновено. И прекрасно.
След миг Хач и Дрю се отдръпнаха, а Бран се усмихна. От години не бе чувствал такава лекота в душата си.
— Ще ни кажеш ли някога какво се е случило през онази нощ? — попита Дрю.
— Да, но първо трябва да го кажа на нея. — Сега Карли беше най-важната за него. Тя заслужаваше да чуе изповедта му преди всички други. — И тогава ще се наложи с години да посещавам терапевт, защото очевидно имам проблеми с гнева.
Не беше толкова лошо да го признае на глас.
Хач подсмръкна, преди да се извърне към компютъра.
— Ще имаш късмет, ако онзи тъпанар не те съди.
Дрю имаше отговор на това.
— Уверявам те, че няма да го направи. Имам запис как онзи кретен на практика се опитва да изнасили Карли. Няма да се поколебая да го съсипя с него, ако си позволи да преследва някой от семейството ми.
А сега това семейство включваше и Карли Фишър, която много скоро щеше да се сдобие с нова фамилия, ако зависеше от Бран. Или може би той щеше да се сдобие с нова, ако тя не пожелаеше да вземе неговата. Нямаше значение, стига да носеха една и съща.
— Мамка му. — Хач се извърна, очите му бяха широко отворени. — Пипнахме я.
— Какво? — Дрю пристъпи зад Хач. — За убийството?
Хач поклати глава и посочи екрана.
— Не. Не можах да открия нищо за убийството или за останалите играчи. Никъде не се споменават Касталано, Стратън или Франсин. Но това са файлове с информация за подкупите, които е давала на определени правителствени служители, за да си затварят очите, че плаща нищожни заплати на работничките си. Тази информация съдържа доказателство, че тя наема деца под десет години да работят в задграничните й фабрики. Ето защо е криела тези файлове и компютърът няма връзка с интернет. Трябвало е да пази доказателствата за парите, които е плащала на корумпираните служители и не е могла да позволи това да се разчуе. Дяволите да го вземат. Това ще унищожи цялата й империя, когато го публикуваме в интернет. — Намръщи се към Бран. — Ще го публикуваме, нали? Не си настроен всеопрощаващо и тям подобни лигавщини, нали?
За него щеше да бъде удоволствие да унищожи злата кралица.
— Направи го. Но ще го сторим по правилния начин. Ще имаме нужда от журналист. Мисля, че Карли познава една. И, хей, след като вече няма ние да се занимаваме с разследването, Дрю най-после може да признае пред себе си, че си пада по сексапилната журналистка.
Лицето на Дрю се обагри в приятно розово.
— Аз не… Тя е много привлекателна по един симетричен начин. Но не смятам, че е подходящата журналистка за това. Освен ако…
Брат му никога нямаше да престане да заговорничи. Това беше в кръвта му.
— Отивам да взема моето момиче. Деактивирай охранителната система в къщата за гости заради мен, братко. Трябва да отида и да подготвя сцената. Имам да изкупвам доста грешки. Добрата новина е, че знам как да направя щастлива тази жена.
Това бе нещо, в което възнамеряваше да стане експерт.
18
Карли влезе в къщата за гости и въздъхна, докато заключваше вратата. Бяха изминали часове и тя най-сетне можеше да си поеме дъх. И да помисли какво да прави с остатъка от живота си.
Беше успяла да издържи до края на вечерта и да направи това, което реши, че ще бъде прощалният й подарък за клана Лолес. След като Патриша я бе освободила с презрителна гримаса и й бе наредила да се яви на сутринта, за да обсъдят липсата й на професионализъм, Карли се бе промъкнала обратно в салона и когато напусна голямата къща, вазата на Айрис Лолес се гушеше скрита в огромната й ръчна чанта. Щеше да я даде на Дрю като последен дар за Бран.
Към края на вечерта бе поставила слушалката в ухото си и Дрю отново бе на линия. Той й бе обяснил, че са се сдобили с това, което им е нужно. Тя беше свободна.
Трябваше ли да тръгне с него? Трябваше ли да му се обади и да поговорят? Или да приеме горчивата истина, че помежду им нямаше да се получи?