Или можеше да се бори. Да се бори за него. Да се бори за тях.
Бръкна в чантата и извади телефона си. Номерът му беше на бързо набиране. Чу го да звъни. Наистина да звъни. Сякаш беше тук, съвсем наблизо.
— Хей — обади се познат глас. — Не е нужно да се обаждаш. Аз съм тук.
Бран излезе от кухнята с чаша вино в ръка. Беше облечен само по дънки, смъкнати под талията. Навярно се бе отървал от смокинга при първия удобен случай. Карли трябваше да признае, че макар да й харесваше с официално облекло, в тези дрехи беше безбожно красив.
— Какво правиш тук?
Той пристъпи напред й и подаде чашата.
— Мисля, че се нуждаеш от това, бебче. А на въпроса ти — къде другаде бих могъл да бъда?
Тя пое чашата, но я остави настрани. Може би по-късно щеше да й е нужна, защото въпреки факта, че беше щастлива да го види, двамата не можеха да пренебрегнат случилото се. Бран изглежда си мислеше, че може да избухне и сетне да забрави за това. Повече не можеха да се крият от истината. Тя го обичаше.
Господи, тя го обичаше и трябваше да рискува да го види как си отива, защото любовта й бе важна. Беше смисълът на живота й и тя искаше двамата да се борят заедно за нея.
— Каза, че си тръгваш.
Той пристъпи още по-близо. Извисяваше се страховито над нея, но изражението му бе нежно.
— Знаех, че съм се издънил, Карли, и трябваше да направя така, че да изглежда убедително за пред Патриша. Изгубих контрол и се извинявам, че побеснях така, но трябва да знаеш, че няма да позволя на никого да те нарани, независимо какво ще ми струва. Говорех сериозно. Обичам те.
Думите я стоплиха, ала не бяха достатъчни.
— Не можем да продължаваме по този начин.
Той обхвана лицето й в шепи и го наклони назад, за да може тя да надникне в очите му.
— Ще се видя с всички терапевти, с които пожелаеш. Ще работя върху проблема си. Ще го направя с теб или без теб. Ако не можеш да бъдеш с мен сега, пак ще го направя, защото искам да бъда мъжът, който ти искаш да бъда. Обичам те. Ти си моята любов и искам да ти споделя нещо, за което ми е трудно да говоря.
Сърцето й се изпълни с надежда.
— Искам да можеш да ми кажеш всичко. Аз също те обичам. Ако искаш да работиш върху проблемите си, аз ще бъда с теб. Ще бъда с теб от първата до последната стъпка.
Той се приведе и я целуна по челото.
— Не го казвай, преди да си чула всичко, което имам да ти казвам, бебче. Може да не се чувстваш по същия начин, когато разбереш какво съм направил. Когато бях по-млад, бях много себичен.
Тя обви ръце около него. Не й хрумваше дори едно-едничко нещо, което той би могъл да е сторил, за да я накара да си тръгне от мъжа, който беше сега.
— Ти ми каза, че приемната ти майка те е сваляла.
Ръката му се плъзгаше нагоре-надолу по гърба й, сякаш намираше успокоение в близостта й.
— Тя не беше точно моя приемна майка. Беше гадже на мъжа, който ръководеше дома. Не беше истинска комуна за сираци, но мъжът на практика се издържаше, като позволяваше на бездомни тийнейджъри да живеят в дома му. Беше мръсник. Моля те, не си мисли, че всички приемни домове, в които съм бил, са били такива. Не бяха. Аз отдавах прекалено голямо значение на това и сега се питам дали е било нужно. Имаше няколко души, които се грижиха прекрасно за мен и единствено обстоятелствата ги принудиха да се откажат от мен. Аз бях трудно дете, меко казано.
Карли разбираше, че детството му е било объркано и в живота му никога не е имало сигурност. Не е имал стабилен дом, нито хора, на които да разчита в трудни моменти. Онзи скапан парк с каравани беше пълен с жени, които щяха да ги нахранят двете с Мери, ако майка им не се прибереше у дома, и с мъже, които да ги защитят. Някога това й се струваше ужасно място за живеене, но сега разбираше, че поне бе имала семейство.
— Бях там от три месеца и се научих кога да се покривам — продължи Бран. — Ако той се прибереше у дома с бутилка уиски, се стараех да не му се пречкам. Спазвахме правилата му и той не беше толкова лош, но когато се напиеше, ставаше отвратителен.
— Не си ли могъл да поговориш с надзорника си? — Карли не разбираше как работи системата.
— Бих могъл, но тогава срещнах Манди и не исках да ме разделят с нея.
Трябваше да се досети, че е имало замесено момиче.
— Обичал си я?
— Да — призна той тихо. — Тя беше красива и умна и беше мила с мен. Имахме планове. Бяхме на шестнадесет и градяхме планове, когато пораснем, да отидем заедно в колеж. Тя си нямаше никого, затова реших, че ще дойде с мен. Сега, когато се връщам назад, си мисля, че съм се опитвал да променя случилото се с мен и Мия.