Той е лежал там с доказателството за своя провал. Навярно е искал да умре. Бил е толкова млад, сам и тежко ранен.
— Бебче, нищо от това, което се е случило, не е било по твоя вина. Нищо. Ти си бил дете.
— Ние всички бяхме деца. Правехме това, което мислехме, че е най-доброто, за да оцелеем, и нямаше връщане назад. Не смятам, че доскоро съм го осъзнавал. Ние се опитахме да възкресим дома, който родителите ни бяха създали. Искам да изградя нещо ново с теб. — Погледна към нея. В очите му блестяха сълзи. — Кажи ми, че имам шанс. Кажи ми, че не съм чакал прекалено дълго.
Тя бе разбрала едно нещо. Никога нямаше да изостави този мъж.
— Обичам те. Някой ден ще се омъжа за теб, Брандън.
Той притисна чело в нейното.
— Ще дойда с теб. Ако искаш да се върнеш във Флорида, аз също ще се върна там.
Внезапно Карли осъзна, че няма да има връщане назад.
Смяташе, че иска да се махне, но сега, след като Бран бе тук, бъдещето й се струваше много по-отворено, с безкрайни възможности. Защо да се установява някъде? Вече не беше нужно да се бори сама с живота. Вече не беше длъжна да бъде изпълнителната служителка на Патриша, нито да държи главата си сведена и да се опитва да издържи.
Време беше да разбере колко е корава.
— Ще дойда с теб в Остин, но ние заедно ще изградим нещо, Бран. Ти и аз. Ние ще изградим империя.
Лицето му се озари от сияйна усмивка.
— С твоя ум и моята подкрепа. Не мисля, че можем да се провалим. А и няма да ни навреди фактът, че имаме сто милиона долара в банката.
Не, нямаше да навреди. Тя се повдигна на пръсти и притисна устни към неговите.
— Каквото и да се случи, ние ще сме заедно в това, Бран. Ти и аз. Нищо няма да ме отдели от теб. Разбираш ли?
Той отново я целуна, този път по-страстно. Устата му се впи в нейната, пръстите му се заровиха в косата й, дърпайки главата й назад.
— Ти и аз.
Езикът му проникна навътре и завладя устата й. Беше й приятна тази проява на господство. Карли го остави да поеме контрола. Той й бе дал толкова много от себе си тази нощ и тя искаше да му се отплати, да му даде всичко, което искаше от нея. Беше лесно. Нямаше защо да се тревожи, че Бран ще вземе, без да даде. Те бяха заедно и това означаваше нещо за него. Той не търсеше начин да се издигне в света, нито я използваше, за да стигне донякъде.
Тя беше местоназначението на Бран. Тя можеше да бъде неговото тихо пристанище.
Плъзна ръце нагоре по гърдите му, почувства топлата му кожа под дланите си. Той не спираше да я целува, тялото й пламна. Умората й изчезна и я завладя възбуда.
— Можем да заминем на сутринта — прошепна той. — Възнамерявам да те любя до забрава в самолета. Обичам да те любя в частни самолети. Самолетът на Патриша прилича на барака в сравнение с джета на „4Л“. Толкова много ще се забавляваме, бебче.
Захапа леко ухото й и се зае с роклята. Ръцете му напипаха ципа на гърба й и го смъкнаха. Отвори закопчалката на сутиена и тя остана пред него само по бикини. Когато той я погледна, кожата й настръхна, сякаш предвкусвайки първата му ласка.
Карли обаче мислеше, че той бе забравил за няколкото разлики между двата самолета. Много съществени разлики.
— Да, но самолетът на „4Л“ ще е пълен със семейството ти.
Много скоро щеше да бъде и нейното семейство, така че едва ли щеше да е редно да я видят гола.
Ръцете му се спуснаха по гърба й към дупето. Привлече я към себе си, разделяха ги само плата на дънките му и нейните бикини.
— Но те сигурно ще заговорничат. Винаги планират нещо. Няма дори да забележат, когато се измъкнем и отидем в спалнята, за да прекараме няколко часа там.
— На борда има спалня?
— О, бебче, големият брат пътува със стил — увери я той. — Ако спалнята е прекалено скучна за теб, ще те заведа в кабинета и ще те чукам направо върху бюрото. За мен няма значение, стига по-скоро да съм с теб. Ще трябва да свикнеш с това. Сега, когато вече не е нужно да се занимавам с онази жена, мога да бъда там, където желая. А именно върху теб.
Бран я вдигна и тя обви крака около кръста му, а той отново я целуна. Отправи се към спалнята, която двамата споделяха, откакто бяха пристигнали в Калифорния.
— Искам да си имаме наш дом — промълви тя, докато я отнасяше към леглото.
Бран живееше с брат си и Хач и тя не се съмняваше, че домът им е прекрасен, но те се нуждаеха от свое гнезденце. Трябваше да научат всичко един за друг, за да изградят стабилна връзка.
— В такъв случай ще се забавляваме, докато пазаруваме за нашето жилище. — Той я пусна да стъпи отново на крака и се взря сериозно в нея. — Всичко, което поискаш. Аз не те излъгах, Карли. Обичам те. Това означава, че ти си на първо място. Над семейството ми. Над самия мен.