Выбрать главу

— Ще бъда ревностна собственичка, Бран — предупреди го тя. Той трябваше да знае в какво се забърква.

В очите му лумнаха пламъци, когато сведе поглед към нея.

— Аз съм твой. Не искам никоя друга и ти трябва да знаеш, че никога няма да пожелая друга жена. Ти си всичко за мен. Не съжалявам за нищо, което съм преживял, защото то ме доведе при теб. Бих искал да спася Манди, но с изключение на това, докато имам теб, знам, че всичко си е струвало. Разбираш ли ме?

Това беше най-силната клетва, която той можеше да даде. Тя определено разбираше. Цялата болка, която бе изстрадал, и която отново би понесъл заради нея. Тя също не би променила нищо. Всичко, през което бе преминала, я бе довело до този миг и до този мъж. Правилният мъж.

— Обичам те, Бран. Обичам всичко в теб. Доброто, лошото, светлината, мрака. Искам те всякакъв. — Сега вече го бе осъзнала. Никога нямаше да го напусне.

Той я целуна по челото, моментът бе почти тържествен.

— И аз те обичам, затова ще получиш най-доброто от мен. Не бих ти дал по-малко. Вземи ме.

Той се притисна и навлезе мощно в нея. Само Бран можеше да я дари с това усещане. Беше единственият мъж, който можеше да я накара да се почувства така, сякаш е нещо повече, когато я любеше.

Той се отпусна, притискайки я с цялата си тежест, докато целуваше устните й. Застина, сякаш повече от всичко на този свят желаеше да удължи този миг. Нямаше никакво значение, че все още не са се подписали. Те щяха да станат съпруг и съпруга. Сватбата просто щеше да отбележи този факт. Решението беше взето тази нощ.

Тя беше негова, а той беше неин и двамата щяха да създадат семейство. Това бе всичко, което Карли някога бе искала и при все това изглеждаше толкова просто. Светът беше жесток и пъден със сложни противоречия, но ако винаги можеха да се връщат към този безценен миг, щяха да преодолеят всичко.

Животът беше поредица от избори, които я бяха довели до Бран — нейният последен избор. Той. Винаги и вечно щеше да бъде той.

Любимият й се задвижи, показвайки й, че я бе разбрал. Неговият избор беше също като нейния. Той щеше да бъде с нея, да остарее с нея, избирайки единствено нея до края на дните им.

Бедрата му се движеха. Тя се изви и се притисна към него, за да я изпълни без остатък. Точно това искаше тя. Колкото е възможно по-здрава и неразрушима връзка. Тазът му потръпна до слабините й, цялото й тяло откликна и оргазмът отново я помете.

Карли изкрещя името му, когато той застина и се изпразни в нея. Тя обичаше да усеща този миг, топлата струя, нахлуваща в нея. Един ден това щеше да означава нещо различно. Щеше да означава повече любов за двамата, но днес тя бе доволна, че не съществуваше нищо друго, освен тях двамата.

Младата жена се отпусна назад, цялото й тяло потръпна в безсилна нега.

Когато той също се отпусна нежно върху нея, тя разбра, че тази нощ далеч не бе свършила.

* * *

Докато Карли ставаше от леглото, Бран я наблюдаваше. Беше малко изненадан, че не е изморена. Беше я любил три пъти, а и вече беше дяволски късно. Но не можеше да се възпре. Изпитваше нужда да остави отпечатъка си дълбоко в нея. Желанието беше истинско безумие. Сега, когато знаеше, че тя винаги ще е до него, искаше да го изкрещи на целия свят. Искаше да сложи пръстен на пръста й и всички бумаги да бъдат подписани.

Трябваше да признае, че може би винаги щеше да търси начин да я затвори в клетка, да я задържи.

Карли отиде до мястото, където той бе захвърлил ризата си, преди тя да се прибере у дома. Дупето й беше въплъщение на съвършенството. Бран я наблюдаваше как взема ризата му и я увива около себе си.

— Знаеш, че това не ти е нужно — рече той. Предпочиташе да я гледа гола през цялото време. Не й трябваха никакви дрехи. Беше достатъчно красива без тях. — Можеш да останеш така, както си. Нямам нищо против.

Устните й се извиха в най-сладката усмивка.

— Не съм спуснала завесите във всекидневната.

Какво общо имаше това?

— Е, и? Мислиш ли, че някой обикаля навън из имението на Патриша по това време на нощта?

Беше толкова сладка, когато мислеше, че той е казал нещо глупаво. Бран го знаеше. Завърташе очи, а после въздъхваше.

— По време на приемите тя не включва алармената система. Прекалено много хора идват и си отиват и ще е така в продължение на часове. Ако не ми беше толкова бясна, аз все още щях да съм в къщата. Патриша обикновено използва това време на вечерта, за да избере някой, с когото да прекара нощта. Подозирам, че е била планирала това да си ти.

Той беше изненадан, че не му се бе наложило да се промъква през охраната. Големите порти бяха оставени отворени. Патриша бе спорила с него за това. Беше заявила, че не желае гостите й да се озоват във въоръжен лагер. Нейната упоритост се бе превърнала в негово спасение. Беше успял да влезе направо и да се уедини в къщата за гости, която двамата с Карли споделяха през изминалата седмица.