— Знаеш, че това никога нямаше да се случи, нали? — През цялата седмица той постоянно бе на нокти, заради явните сексуални намеци на Патриша. Това го правеше неспокоен и той с усилие потискаше гнева си, но сега, след като бе взел решение как да действа, му се струваше по-лесно да се справи със ситуацията. Сякаш душата му се бе отпуснала, знаейки, че той ще намери начин да се справи с проблемите си. Не като ги загърбва, а като ги разрешава, за да има бъдеще.
Това беше истинският дар, който му бе направила неговата бъдеща съпруга.
Ръцете й погалиха косата му.
— Знам. Добре ли си?
Бран простена, но се усмихна. То винаги щеше да бъде там. Миналото му бе белязано с неговата уязвимост. Може би затова не можеше да го признае, преди Карли да се появи. Тя го бе направила силен.
— Добре съм, бебче. От сега нататък всяка откачена мадама, която си мисли, че ме притежава, ще си има работа с теб. Ще те изпращам директно ти да се оправяш с нея.
Карли винаги щеше да се опитва да го закриля.
— И добре ще направиш. Ще им дам да се разберат. Както казах, аз съм доста ревностна собственичка.
Той й вярваше. И дяволски добре знаеше, че и той беше същият. Никой нямаше да докосне неговото спасение. Отпусна глава върху ръката си.
— Нямам нищо против собственическото ти чувство. Мисля, че много скоро ще откриеш, че сме си лика-прилика, бебче. А сега, я ми кажи защо стана от леглото? Няма абсолютно никаква причина да го правим, преди слънцето да изгрее. Дрю ще изпрати кола в безбожно ранен час. Трябва в осем да сме на летището. Преди да се усетиш, ще сме в Далас. Ще уредя някой да опакова багажа ти в къщата ти във Флорида и да ни го изпрати другата седмица. Дотогава, направи списък на това, от което ще се нуждаеш, и всичко ще ни очаква, когато се приземим. За тази цел не са ти нужни дрехи.
Тя нямаше да се нуждае от дрехи доста дълго време. О, би могла да каже, че щяха да й трябват, за да се качи на самолета, но той много бързо щеше да ги свали.
— Мислех, че заминаваме за Остин.
Той се надигна в леглото. По лицето му се изписаха няколко изражения.
— Трябва да поговорим за това. Терапевтът, когото мисля да посетя, живее в Далас. Той е специалист по посттравматичните стресови разстройства.
Тя пристъпи към него и протегна ръка.
— Тогава известно време ще останем в Далас. Това звучи прекрасно, Бран. Можем да си намерим наше жилище и да започнем да мислим какво искаме да правим.
Той искаше нея. Отново и отново. Но знаеше, че накрая ще трябва да я подели със света.
— Можеш да започнеш да планираш как искаш да организираш шоуто си.
Тя се усмихна.
— Нашето шоу.
Това беше неговото момиче. Тя нямаше да го изключи от плановете си. Той щеше да си скъса задника от работа, за да сбъдне мечтите й.
— Нашето шоу. Нашата телевизионна компания. Нашата марка. Ние можем да направим всичко.
Усмивката върху лицето й го накара да повярва в думите си.
— Щом сме заедно.
— Тогава се връщай в леглото. — Имаха още няколко часа. Той трябваше да я остави да поспи. Накрая. Когато малкият му приятел повече нямаше сили, можеше да поспят малко.
Карли се засмя и звукът изпълни стаята, когато тя се отдръпна от него с широка усмивка.
— Не. Нужна ми е минута, за да се възстановя. Освен това трябва да поговоря с теб за нещо, което направих.
Бран седна в леглото, чаршафът се свлече до кръста му. Тя си бе помислила, че той я напуска. Какво бе направила? Бяха прекарали разделени няколко часа. Бран се надяваше, че не е подписала документ за нещо постоянно. Не че съществуваше нещо истински постоянно. Беше го научил от Райли. Щеше да накара брат си да анулира всичко, което е подписала. Той щеше да я измъкне.
— Какво си направила, бебче? Да не би Патриша да те с накарала да подпишеш нов договор?
Тя завъртя прекрасните си очи.
— Не съм подписвала нищо. Смятах да напусна „Кейн Корпорейшън“, освен ако Дрю не пожелаеше да остана.
Той щеше да я измъкне от бойното поле на братовата му война. Искаше всички да го напуснат. „Маккей-Тагарт“ щяха да разрешат проблема и да открият престъпниците, а те щяха да седнат и да решат как най-добре да постигнат справедливо възмездие. Щяха да приключат с отмъщението.
— Напускаш още утре. Без предизвестие. Всички препятствия са отстранени. Аз няма да те оставя тук.
Нослето й се сбърчи очарователно. Да, това беше гримасата й „Ти-си-глупак“.