Усещаше го добре в ръката си. Някак си то го успокояваше и му напомняше, че това не е сбиване. Това беше мисия.
— Върви и се погрижи за мъжа — нареди плътен глас.
— Ако го нараните, няма да ви дам нищо — заплаши ги Карли. — Ще ви се наложи сами да го търсите.
Бран се придвижи по коридора и се промъкна в малката спалня, без да включва осветлението. Ако причината за това нахлуване беше дългът й към мафията, той се закле, че щеше да разпердушини цялата им организация. Карли говореше, значи беше жива. Не биваше с нищо да застрашава живота й.
— Хубаво, върви и го доведи и тогава ще видим дали тя няма да се разприказва.
Той зачака, заслушан за стъпки, които щяха да му подскажат, че някой се приближава. Дъските на пода изскърцаха леко и през пролуката на вратата Бран видя, че мъжът върви към спалнята. Беше облечен в черно, грамадното му тяло изглеждаше заплашително.
Бран се измъкна навън и последва първия им нападател. Вървеше близо до стената. Да застреля мъжа, не беше решение. Силният изстрел щеше да привлече внимание, а той не беше сигурен още колко мъже имаше в къщата. Беше чул един глас и се надяваше да са само двама, но не можеше да разчита на това.
Погледна към ръката на мъжа. Беше дошъл подготвен. Пистолетът му имаше заглушител.
Трябваше му този пистолет. Може би, ако очистеше двама от хората му, Ди Лука щеше да се замисли. Разбира се, след като Бран приключеше с тях, повече нямаше да има Ди Лука. Бе платил единия милион, защото не желаеха да намесват полицията. Бяха се съсредоточили да унищожат Патриша и се налагаше да фокусират всичките си сили върху тази цел. Този път Бран щеше да посвети живота си, за да се увери, че този негодник никога повече нямаше да преследва жена му.
Хвърли се напред и нападна, стоварвайки с все сила пистолета върху главата на мъжа. Бран беше с поне осем сантиметра по-висок от него и Кейс го бе научил къде да удря. Чу се изпукване и мръсникът политна наред, но леглото му попречи да падне.
— Хей, побързай! — извика мъжът от всекидневната.
— Спипах го — отвърна Бран, преправяйки гласа си, за да звучи колкото се може по-дълбоко и грабна оръжието на мъжа. Два пистолета бяха по-добре от един. Замисли се за миг да застреля мерзавеца в главата, но после осъзна, че ще се наложи да обяснява на Карли защо е застрелял невъоръжен човек.
Освен това нямаше да е зле някой да отговори на въпросите му.
— Е, доведи го тук! — заповяда шефът му. — Тази кучка ми създава проблеми.
О, онзи нямаше да оживее. За разпита му беше нужен само един. Можеше да убие другия.
Сега Бран се движеше чевръсто, готов да стреля в мига, в който му се удадеше възможност. Спря в края на коридора. На отсрещната стена имаше огледало. Можеше да огледа обстановката.
Карли беше на колене, към тила й бе притиснато дулото на пистолет. Мъжът, който я бе нападнал, беше сам.
— Ето каква е сделката, скъпа — заговори той. — Ти ще ни дадеш това, за което дойдохме, или ще убием приятелчето ти. Уверявам те, че вече е в ръцете на помощника ми и никак няма да е приятно, ако ни забавиш по някакъв начин.
Карли пое дълбоко дъх и когато заговори, гласът й беше изненадващо спокоен.
— Първо искам да видя приятеля си. После ще ви кажа къде е то.
Къде беше кое?
Нямаше време за това. Мъжът беше опрял пистолет до главата й, а вторият бандит нямаше да остане завинаги в безсъзнание. За щастие, огледалото му позволяваше да види кой къде е, а обучението на Кейс го изпълваше с увереност.
Бран напълно се владееше. Можеше да го направи. Нямаше да се подаде на гнева, нито щеше да позволи на страха да го завладее. Не и когато на карта бе заложен животът на Карли. Усещаше как яростта заплашва да изригне на повърхността, но той я обузда.
Дишай. Пристъпи напред. Завърти се и се прицели.
Той стреля и преди мъжът да е успял да се обърне и да го види, в главата му зейна дупка и той политна към пода. Разнесе се тъп звук от падащо тяло.
Карли беше на крака и в прегръдките му, преди Бран да успее да си поеме дъх. Тя обви ръце около него.
— Помислих, че ще те убият.
Той я притисна за миг до гърдите си.
— Ние сме добре. Извади телефона си и се обади в полицията. Онзи в спалнята не е мъртъв. Ще го вържа и ще се опитаме да разберем защо Ди Лука не се е отказал да те преследва.
Тя отстъпи назад, ръцете й трепереха.
— Не мисля, че е бил Ди Лука. Те не искаха пари. Искаха нещо друго. Искаха нещо, което откраднах от дома на Патриша.
Преди Бран да успее да каже каквото и да било, рамото му отхвръкна назад и изведнъж вече не можеше да диша. Видя как върху лицето на Карли се изписа изражение на пълен ужас.