Докосна гърдите си и напипа влага. Кръв. Краката му се подкосиха и той усети как Карли се опитва да го подхване. Но светът губеше очертания и пред очите му притъмня.
Последното, което видя, беше разплаканата Карли, после той се отнесе някъде много далеч и всичко потъна в мрак.
19
Карли не можеше да диша. Светът сякаш бе забавил своя ход и тя се молеше да сънува, защото Бран лежеше на пода с дупка в гърдите и навсякъде имаше кръв. Толкова много кръв.
Завладя я абсолютна паника и светът отново се завъртя с пълна скорост.
Трябваше да направи нещо, иначе Бран щеше да умре. Имаше куршум в тялото. Откъде бе дошъл този куршум? Вече нямаше значение, защото той бе там и трябваше да излезе. Той умираше, а тя не можеше да помръдне.
Налагаше се да се добере до телефона и да се обади в полицията. Бърза помощ. Той се нуждаеше от линейка.
— Не докосвай телефона, ако не искаш да свършиш като него.
Карли вдигна глава и видя, че на прага стоеше жена. Облечена бе в черно, но не като мъжете, които бяха нахлули първи. Тази жена беше елегантна. Дори носеше обувки с прекалено високи токчета за убийца, която трябваше да бяга. Качулката на мантото й бе вдигната, но Карли можеше да види лицето й.
Беше с деликатни черти, с високи скули, озарено от яркозелени очи. Очите й бяха леденостудени, когато тя погледна към Бран.
— Много прилича на баща си. Не толкова, колкото Дрю, но приликата е видима.
Изрече го с емоцията на жена, току-що убила насекомо.
Карли се премести и го закри с тяло, опитвайки се да го защити, доколкото можеше. Той все още дишаше. Дишането му бе плитко, но тя го усещаше. Докато сърцето му биеше, имаше надежда. Тя нямаше да позволи да го застигне втори куршум.
— Какво искаш, Франсин?
Имаше само едно обяснение. Жената пред нея, която бе застреляла Бран, беше Франсин Уелс. И тя определено не беше някоя възрастна дама, жертва на Патриша.
Устните й се извиха в леко развеселена усмивка.
— Досети се, така ли? Знаеш ли, че имах любовна връзка с баща му? Сигурна съм, че той не знаеше. Горкият Бенедикт, превърнат в светец, и добродетелната му съпруга. Тя беше най-жалкото същество на земята. Аз я освободих.
Как, по дяволите, щеше да се измъкне от всичко това?
— Какво искаш?
— Искам флашката, разбира се. Искам това, което всички играчи в нашата малка игра желаят.
— Не е у мен.
— Разбира се, че е у теб. Видях те да я вземаш. Предполагам, че още не си успяла да я предадеш на Андрю. Знаеш ли, ако баща му притежаваше половината от неговия устрем и концентрирана отдаденост, щеше да бъде забележителен човек. Всъщност се възхищавам на Дрю. Но той трябва да престане безполезно да се рови в миналото. Там няма да намери нищо освен болка. А сега, дай ми вазата.
— Вазата? — Думата сякаш нямаше смисъл. Какво общо имаше вазата с всичко това?
Франсин въздъхна.
— Защо ще крадеш онази глупава и непотребна ваза, ако не знаеш, че точно там Пати е скрила своята флашка? Сещаш се, нали, онази, която съдържа информация за нашето споразумение как да се отървем от проблемите и междувременно да натрупаме доста пари. Очевидно не сме се доверявали един на друг. Всеки един от нас имаше копие на файла, за да се подсигури, че никой няма да отиде в полицията. Не става дума само за Бенедикт и Айрис. Там са документирани всичките ни грехове. И тази е единствената останала. След като се сдобия с нея, никой няма да може да ме спре.
— Ти си убила Стивън Касталано — пророни Карли с треперещ глас.
— Разбира се. Това, което никой не знае, е, че аз убих и Филип Стратън. Малко повечко морфин в системата му, след като се уверих, че той е унищожил своето копие на файла, и му отдадох заслуженото. Той бе станал сантиментален на стари години. Изтрил файла, защото знаел, че той ще съсипе шансовете на дъщеря му да застане начело на компанията. Аз унищожих флашката на Касталано. Сега ще взема и тази на Пати и всичко ще приключи. Искам я веднага. — Тя насочи пистолета към главата на Карли.
— Ти ще убиеш и двама ни. — Карли не беше глупава.
— Това е риск, който ще ти се наложи да поемеш — отвърна жената и сви нехайно рамене. — Или мога да пусна още един куршум в онзи слабак, проснат там, и да сложа край на мъките му. В крайна сметка това може да е по-добре за него.
— Ще ти кажа къде е. — Карли усещаше хладния метал на пистолета на Бран, допрян до ръката й. Оставаше й само да се надява, че е дръпнал предпазителя, защото единственото, което можеше да направи, беше да се прицели и да стреля, когато й се удадеше възможност.