— Добре, защо не го направиш?
— В чантата ми е. Тя е точно зад теб. Можеш да я видиш ей там. — Тя не се бе опитала да я скрие. Беше си тръгнала без да я е грижа, че Патриша може да я залови. По това време шефката й оглеждаше преценяващо Кейс. Нямаше да й се получи. Карли вярваше, че по-младият Тагарт можеше да се справи с развратната й шефка.
Франсин отстъпи назад, без да откъсва поглед от Карли.
Още колко време му оставаше на Бран?
— Защо мислиш, че Патриша е запазила вазата? — Беше готова да говори каквото й дойде наум, за да отвлече вниманието на жената, да отложи мига, в който Франсин щеше да се отърве от всички свидетели.
Франсин посегна към чантата на Карли и облечената й в ръкавица ръка извади вазата.
— Пати си мислеше, че е влюбена в Айрис Лолес. Това е спомен за нейната изгубена любов и последното доказателство, че онази глупава кучка някога е съществувала.
Пусна вазата на пода. Тя се разби с трясък, който отекна в стаята. Карли видя това, което проблясваше между парчетата. Миниатюрна флашка.
— Започнахме с хартия — обясни Франсин. — Когато технологиите се развиха, минахме на флашки. Сега намерих и четирите и съм свободна.
— Сигурна съм, че Патриша ще има какво да каже по въпроса.
— Убих Пати преди няколко часа. Тя избра неподходящия млад мъж на приема, но винаги съм знаела предпочитанията й. Аз го изпратих и той си свърши работата. Един от бодигардовете много скоро ще я открие. Така че аз печеля.
Жената се наведе, за да вземе флашката и Карли се възползва от възможността. Вдигна пистолета и стреля, звукът разтърси стаята.
— Глупава кучка. — Франсин падна назад, но бързо се изправи на крака. В едната ръка държеше флашката, а в другата насочения пистолет.
Карли стреля отново и я улучи в ръката.
Франсин изсъска, но това не я спря. Тя дръпна спусъка и Карли почувства как сякаш пламък опари тялото й, когато куршумът се заби в лявата й ръка.
Свлече се на колене и тогава чу най-прекрасния звук.
Воят на сирените.
С треперещи ръце отново вдигна пистолета.
Франсин вече стоеше на прага.
— За съжаление, ще се наложи ти да отвлечеш вниманието. По дяволите. Кажи на Лолес да стоят по-далеч или ще ги убия всичките. Отново.
Вратата се затръшна и цялото тяло на Карли се разтърси от конвулсии. Не можеше да спре да трепери. Франсин щеше да се върне. Щеше да се върне, за да убие Бран, и Карли бе единствената, която можеше да защити и двамата.
Застави пронизваното си от болка тяло да се изправи, стиснала пистолета.
Когато вратата отново се отвори, тя едва не застреля Кейс.
Отпусна се от облекчение, когато осъзна, че повече не беше сама.
— Ще ни е нужна линейка. Всъщност две. Двама са ранени. Огнестрелни рани — казваше той.
Тя се протегна и напипа ръката на Бран. Надяваше се, че където и да отидат, двамата щяха да бъдат заедно.
20
Университетска болница, Лос Анджелис Три дни по-късно
Бран погледна към Карли и се намръщи.
— Повече не искам желе, нито каквито и да било воднисти буламачи. Имам нужда от месо. Донеси ми една голяма говежда пържола, бебче. Тук, под чаршафите, има нещо за теб.
Карли завъртя прекрасните си очи и поклати глава.
— Да, мога да си представя.
Хей, нали не го бяха простреляли там долу. Всичко се нареждаше чудесно.
— Ела. Досега не сме го правили в болница. Може да е забавно.
Годеницата му го възнагради с поглед, който той вече добре познаваше.
— Когато лекарят каже, че можеш да приемаш твърда храна, аз ще бъда първата, която ще ти я донесе. Дотогава си на бистър бульон и желе.
— Ти ядеш истинска храна.
— На мен не са ми махнали далака — напомни му тя. — И никой не е отрязал част от белия ми дроб. Моето нараняване беше по-леко, не са засегнати никакви вътрешни органи.
Не беше съвсем вярно. Тя бе лошо простреляна в лявата ръка, но вече беше на крака и се движеше. Според брат му, Бран е бил в операционната десет часа и лекарите не са давали гаранция за живота му.
Въпреки това той се възстановяваше забележително добре за човек, който едва не бе умрял, и всичко беше заради нея.
— Добре, ще сключим сделка. Аз ще изпълнявам стриктно всички заповеди на лекаря, но в минутата, в която той обяви, че мога да се движа, ти цялата ще бъдеш моя, бебче. Отиваме във Вегас.
Устните й се извиха.
— Няма да стане. Знам какво се опитваш да направиш.
— Не му позволявай да те убеди — рече Мия, когато влезе в стаята, понесла букет жизнерадостно разцъфнали цветя. Явно не беше сама. Беше довела съпруга си, а Райли и Ели ги последваха. — Ще ти каже, че отивате заради секса, храната и забавленията, а после ще те напие и преди да се усетиш, ще се озовеш пред олтара с него, в бяла рокля, обкръжена с петнадесет шаферки и фалшив Елвис.