* * *
Дрю зарея поглед към великолепния тихоокеански залез.
В далечината се виждаше осветения кей. Светлината и енергията, които струяха оттам, го изпълваха с желание да бъде някъде другаде. Той не принадлежеше на това място. Не принадлежеше на слънцето. Някак си в Остин успяваше напълно да го избегне. Денят му започваше преди изгрев и свършваше дълго след като слънцето бе залязло.
Аз съм истинско калифорнийско момиче. Обичам да усещам слънцето върху лицето си.
Беше му го написала преди по-малко от три часа. Той й бе изпратил имейл, в който обясняваше, че повече нямаше да работи върху случая, но нямаше да й попречи тя да продължи. Извинил й се бе за действията си. Беше добавил, че ако някога отиде в Остин, биха могли да се срещнат на по питие. Беше се пошегувал за тексаската жега. Беше вежлив и й бе обяснил, че е направил всички гадни неща, за да защити семейството си. Накрая я бе поканил на вечеря в знак на разкаяние, задето бе пуснал федералните по петите й.
Тя му бе отговорила. Нямала нищо против жегата. Може би биха могли да се срещнат.
Мамка му. Той се изчервяваше като шибан тийнейджър и мислеше какво да й пише.
Нищо. Нямаше да й пише нищо. Ако тя някога дойдеше в Остин, щеше да я изведе на вечеря, може би щеше да я отведе в леглото и толкова. Той не беше от мъжете, които изпращат закачливи есемеси до великолепни палави червенокоски.
Незнайно как тя бе пробила бронята му. Накарала го беше да изпитва чувства.
Но той не искаше да изпитва чувства.
Сега, когато Бран беше добре, а Мия и Райли бяха уредили живота си, беше време и той да се замисли какво иска да прави.
Бедата беше, че нямаше никаква представа. Освен да я види. А това наистина беше лоша идея.
Вратата зад него се отвори и Хач влезе, препъвайки се в стаята.
Дрю въздъхна.
— Дълга нощ?
Хач се втренчи в него за миг.
— Има неща, които не знаеш. Неща, които не ми се искаше да ти казвам.
Затова ли го нямаше четири дни? Хач бе изчезнал, след като се увери, че операцията на Бран е приключила успешно. Дрю се бе учудил, но понякога Хач ставаше потаен. Беше решил, че когато се бе извинил на Бран, задето ги е изоставил, Хач беше изживял своеобразен катарзис и вече можеше да продължи напред, освободен от тежестта на вината, но изглежда той отново се бе хванал за бутилката.
— Тогава не ми ги казвай. — За него беше толкова просто.
Когато се свлече на дивана, Хач сякаш се бе състарил с години.
— Ти сериозно ли смяташ да сложиш край на отмъщението?
Дрю не бе сигурен как иначе да постъпи. Беше обещал на Бран. Беше предал всичко свързано с Франсин Уелс на „Маккей-Тагарт“. Трябваше да приключи, а и нямаше голям избор. Патриша Кейн беше намерена мъртва от свръхдоза наркотици. Полицията търсеше мъжа, с когото е била видяна да влиза в спалнята си, но Дрю знаеше, че няма да го открият. Накрая щяха да заключат, че Патриша сама е взела наркотиците и случаят щеше да бъде обявен за инцидент.
Франсин очевидно умееше да прикрива следите си.
— Обещах на Бран, че ще се откажа. Вчера предадох всичко на „Маккей-Тагарт“ — обясни Дрю. — Макар да се предполага, че ще получа полицейската скица на Франсин. Освен това поръчах на Адам Майлс да провери записите от камерата на Карли. Не мисля, че тя е подозирала, че камерата е продължила да снима.
— Брат ти знае ли, че е направил порно? — Хач прозвуча почти развеселено.
Дрю поклати глава.
— Ние никога няма да му го кажем. Той сигурно ще иска да го гледа, но Карли ще се притесни и разстрои. Аз самият не съм го гледал по тази причина. Майлс ще ми го изпрати и ще изтрие записа от компютъра си, когато приключи. Карли ще умре, ако реши, че е в архивите на „Маккей-Тагарт“. Аз ще го запазя в моя компютър, в случай че ни потрябва. Камерата е снимала само от два ъгъла. Роклята е била на пода доста дълго, а по някое време от безкрайния им сексмаратон — думите са на Майлс, не мои — Карли я е преметнала върху облегалката на стола. Има няколко кадъра с Франсин, но той трябва да изчисти образа. Ще ги изпрати по-късно тази вечер.
Хач отново се умълча.
— Заради това, което Карли каза ли си такъв? Или заради портрета на майка ми в салона на Патриша? — Не беше тайна, че Хач с бил влюбен в майка му. Той бе повярвал на Хач, когато възрастният мъж го бе уверил, че нищо не се е случило между тях двамата. Освен това смяташе, че Хач и до ден-днешен оплакваше майка му.
Хач се облегна назад с въздишка.
— Нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат на едно дете. Човек може да оплеска живота си и пак да бъде добър баща.
Аха.
— Значи той наистина е имал любовна връзка с Франсин?