— Да — призна Хач. — Продължила е около година, до деня на смъртта му. Той ми бе споделил, че майка ти е изстинала към него. Че двамата много се карали, но и аз не знам всичко. Говореше, че обмисля да се разведе. Имаш ли някаква представа колко много съжалявах, че не го направи?
Защото това е щяло да спаси живота на майка му. Телефонът в джоба му завибрира.
— Това вече няма значение. Аз дадох дума на Бран и ще я удържа. Обещах му, че самият аз няма да преследвам Франсин.
Дрю сведе поглед към екрана. Ето я. Полицейската скица. Не можеше да я види на телефона си. Настани се пред лаптопа.
— Не мога да си избия този портрет от главата, Дрю. Има нещо сбъркано в него — рече Хач.
— Е, знаеш, че Франсин е заявила на Карли, че Патриша е била влюбена в майка ни. — Последните няколко дни бяха доста тежки. Дрю знаеше, че бракът на родителите му не е бил идеален. Той беше по-голям от братята и сестра си. Помнеше кавгите, които избухваха между родителите му. Спомняше си как майка му натякваше на баща му, че ролята на съпруга и майка й е отнела всичко в живота.
Беше късно през една нощ и той не можеше да заспи. Още си спомняше студения й глас. Изобщо не приличаше на обичайния глас на майка му. Тя казваше, че има юридическо образование, а баща му никога не се вслушвал в съветите й.
Дрю се опита да изтласка мислите от главата си. Не се бе сдобил с файла и той навярно вече беше изтрит. „Маккей-Тагарт“ бяха добри, но не можеха да възстановят това, което е унищожено.
Така че постъпи като братята и сестра си и продължи напред. Бъди мъж. Покани Шелби на среща. Покани я и виж как ще се развият нещата.
— Тогава защо я е убила? — Хач отново го върна към темата на разговора им. — Ако Пати я е обичала, защо я е убила?
— Заради пари, разбира се. — Изглежда Майлс също бе свършил възложената му работа. Имаше имейл от него с три прикачени файла. Очевидно беше успял да отдели три добри снимки на убийцата.
Докато полицейската скица се зареждаше на лаптопа му, той използва таблета, за да свали снимките от Майлс.
— Не ми харесва това, че Патриша имаше неин портрет в дома си. Айрис никога не е позирала за проклетия портрет. А и на него изглежда по-възрастна, отколкото беше — оплака се Хач. — Сякаш я е състарила. Сякаш тя все още е била жива.
По гърба на Дрю пробягаха ледени тръпки, когато снимката се появи на екрана.
Това бе жената, която бе нападнала Карли и едва не бе убила брат му.
Отново.
Какво не беше наред с очите му? Екранът се размаза. Той разтърка очи, за да фокусира погледа си и в същия миг стомахът му се преобърна.
Щеше да познае тези очи навсякъде. Изумруденозелени очи, а камерата бе уловила и кичур лъскава черна коса. Същата като на Бран.
Зад него Хач ахна.
— Какво, дяволите да го вземат, е това?
Възрастният мъж сочеше към екрана на лаптопа. Върху него се виждаше полицейската скица. Карли я бе пресъздала идеално, от елегантния нос до високите скули. Те се шегуваха, че вместо да учи право, е трябвало да стане модел.
— Това е моята майка.
Хач поклати глава.
— Не.
— Това е Айрис Лолес. — Той никога повече нямаше да я нарече своя майка. Не и след това, което бе направила.
Хач се строполи на колене.
Но Дрю остана прав, предателството втвърди сърцето му, както никога досега.
Беше обещал на Бран, че няма да преследва Франсин Уелс. Не беше казал нищо за Айрис Лолес.
Време беше да покаже на майка си какво бе научил в нейно отсъствие.
Историята продължава в следващия роман на Лекси Блейк „Отмъщение”.
Благодарности
Благодаря на издателство „Бъркли“ и всички негови служители. Безкрайни благодарности на моята изумителна редакторка Кейт Сийвър и агентката ми Мерили Хайфец. Благодаря на Ким Гуидрос, моята дясна ръка, която никога не ме е подвеждала и разочаровала. На моята рекламна агентка Даниел Санчес. Ти си най-добрата, Дани! И на моите ентусиазирани читатели, които първи се запознават с книгите ми: Пейт Сторми, Риане Холт и Кори Смит. Вие, приятели, бяхте искрени с мен и ме направихте по-добър писател! С любов, на страхотните Лиз Бери и Джилиан Стейн.
Край
Информация за текста
Lexi Blake
Satisfaction
Copyright © 2017 by DLZ Entertainment LLC.
c/o Anthea Agancy, Sofia
Cover images © Deposiphotos
© Диана Кутева, превод
© Милена Ковачева, оформление на корицата
Лекси Блейк. Разплата
ИК „Ибис“, София, 2017
Американска. Първо издание
Редактор: Стамен Стойнев