Той не можеше да бъде този мъж, но двамата можеха да постигнат взаимно удовлетворение. Той щеше да й помогне. Тя щеше да му върне жеста, а после всеки щеше да поеме по своя път, доволен, че е опознал другия.
Поне на теория, това беше начинът да се получи. Това бе начинът, по който се бяха развили всичките му връзки. Бран се озоваваше в леглото с някоя мила дама, а сетне се опитваше да оправи нещата, за които тя се нуждаеше от помощта му. Бе измъкнал едно момиче от неприятна ситуация, като й бе намерил работа в един от филиалите на „4Л“. Помогнал беше на жена с клиент, станал прекалено обсебен от работата й като еротична танцьорка. Бе спасил и много други по различни начини, давайки им заеми или помагайки им да се преместят, но винаги успяваше да ги направи щастливи и ги оставяше доволни, че са го познавали.
Щеше да направи същото и за Карли. Щеше да я закриля. Щеше да й помогне. Ако тя му позволеше, щеше да спи с нея и да й даде толкова удоволствие, колкото тя можеше да понесе. Щеше да й покаже, че не всички мъже са негодници, а когато дойдеше времето да си тръгне, тя щеше да бъде готова да намери единствения.
За Бран нямаше единствена. Отдавна го бе разбрал.
— Ти честно ли си мислиш, че можеш да се справиш със ситуацията, без да хлътнеш по-надълбоко по онази жена? — попита Хач с неприкрит страх от отговора.
— Сигурен съм, че мога. Въпреки това, в което всички вярват, аз никога не се задълбочавам прекалено. Знам докъде да стигна. Животът ме е научил колко тежки могат да бъдат последствията в противен случай.
Хач кимна.
— Добре тогава. Предполагам, че трябва да чакаме.
Бран отпи щедра глътка от бирата и се помоли Карли да не ги накара да чакат твърде дълго.
* * *
Карли се втренчи в екрана на лаптопа, ненавиждайки начина, по който сърцето й се сви при мисълта какво бе преживял онзи прекрасен мъж, когато като малко дете е бил завинаги откъснат от единствения дом, който бе познавал. Един ден Брандън Лолес е бил обичано дете, а на следващия — самотен и изоставен в един свят, който не е могъл да разбере. Самата тя не бе имала най-щастливото детство. Баща й изневеряваше на майка й и се ожени за колежка в работата си. Известно време се бе изживявал като татко за почивните дни, но после новата му съпруга му роди дете и посещенията станаха все по-редки. За последен път бе видяла баща си преди години. Но поне имаше сестра си. Брандън си е нямал никого.
Разбира се, всичко го имаше в интернет. Тя дори откри статия, в която имаше интервю с Патриша Кейн. Шефката й окайваше загубата на Бенедикт Лолес и блестящия му ум. От думите й й се повдигна. Карли съвсем ясно си представи как Патриша внимателно ги бе подготвила.
Загубата на Бенедикт ще се отрази върху бъдещото развитие на технологиите. Геният му можеше да се сравни единствено с лудостта му. Ние трябваше да го забележим. Той е имал различни проблеми с гнева, но се боя, че всички го отдавахме на артистичния му темперамент. Никога не сме си представяли, че ще убие прекрасната си съпруга и ще се опита да погуби собствените си деца. И макар да скърбя за гения, който загубихме, душата ми не може да не е изпълнена с гняв заради стореното от него. Никога няма да си простя, задето не прозрях на какво е бил способен.
Празни приказки. На Патриша не й пукаше достатъчно за хората, за да скърби истински за тях. С едно-единствено изключение. И никога досега не бе видяла тази жена да изпитва дори моментна вина или угризение на съвестта.
Карли бе прекарала следобеда, взряна в екрана на компютъра, питайки се дали наистина смята да се обади на номера от визитната картичка, която Бран й бе оставил. Как изобщо можеше да го обмисля? Това беше пълен абсурд. Тя не беше някаква шпионка.
Младата жена се облегна назад и въздъхна. Най-умният ход беше да излежи присъдата си. Имаше още две години, преди сестра й да бъде в безопасност. Защо трябваше да помага на някакво семейство, което не познаваше? От това, което бе узнала за семейството на Бран сега, те не се нуждаеха много от чужда помощ. Бяха безобразно богати, след като бяха основали една от най-големите софтуерни компании в света. Всички използваха тяхната софтуерна защитна система, понастоящем внедрена в почти всяка корпорация.
Тя се зачуди какво ли щеше да си помисли Патриша, ако знаеше, че децата на Лолес са станали толкова могъщи.
Това беше причината понастоящем да имат различни фамилии. Брандън Ланг беше официалното законно име на Бран. Тя бе сигурна, че ако някой попиташе, Бран щеше да каже, че са го направили, за да загърбят миналото. Но Карли смяташе, че са го направили по съвсем различна причина. Бяха го сторили, за да не се набиват на очи. Бяха постъпили по този начин, за да не могат враговете им, когато чуят името Лолес, да застанат нащрек.