Как трябваше да постъпи?
Погледът й попадна върху мобилния й телефон, не служебния, за който Патриша плащаше. Естествено, беше принудена да има два. Един за личните обаждания и един само за Патриша. Той беше последният писък на модата в мобилните технологии и непрекъснато звънеше. Това беше единствената вечер в месеца, когато мълчеше, защото Патриша я прекарваше със съпруга си. Ежемесечните им вечери бяха свещени и никой не биваше да ги безпокои. Една нощ за целия месец, която тя посвещаваше на своя любим. Да, доста красноречиво доказателство за горещите чувства помежду им.
Личният й телефон беше сравнително евтин, тъй като и без това много не го използваше. Само двама души се обаждаха на него. Карли се стараеше през повечето време да го оставя у дома си и беше защитен с парола.
Освен сестра й, имаше само още един човек, с когото тя редовно разговаряше, и никак нямаше да е разумно Патриша да узнае тази пикантна информация.
Шелби Гейтс, журналистка и активистка, която понастоящем пишеше биография на Патриша Кейн без нейно знание и одобрение.
Първите няколко пъти, когато тя й се бе обадила, Карли бе отказала да й помогне, а накрая само й даде съвсем оскъдни насоки къде да търси, защото знаеше, че Патриша отново се бе върнала към старите си номера да експлоатира работничките от Третия свят, макар че този път го правеше много по-внимателно. Тя имаше удобно прикритие, тъй като използваше други компании, чрез които наемаше работна ръка. Фактът, че шефката й все още успяваше да се измъкне необезпокоявана от всичко това, я накара да отговори на обаждането на Шелби и да й даде името на един особено недоволен служител на „Кейн Корпорейшън“.
Още повече, че Шелби възнамеряваше да даде всички приходи от книгата на фонд, който бе основала, за подпомагане на работниците, пострадали заради ужасните условия във фабриките, произвеждащи продуктите на „Кейн Корпорейшън”.
Книгата навярно щеше да донесе милиони на Шелби, но Карли вярваше, че тя щеше да ги дари. Шелби беше от жените, които не се интересуваха от пари или слава. Нейната цел в живота бе да направи този свят по-добро и различно място за живеене.
Шелби Гейтс знаеше почти всички най-важни неща за Патриша Кейн. Освен това бе станала близка приятелка на Карли. Дали тя не би могла да я осветли малко по въпроса?
Карли взе телефона и набра номера. На Западния бряг не беше толкова късно. Разбира се, навярно по това време на деня Шелби вечеряше. Щеше да остави телефонът да звънне три пъти и сетне да затвори. Това щеше да е знак да остави нещата такива, каквито са, а следващия път, когато се обади на Шелби, двете щяха да побъбрят за последните модни тенденции или какво са гледали по телевизията.
Шелби вдигна при първото позвъняване.
— Здравей, Карли.
Е, нали се бе помолила за знак.
— Моля те, кажи ми, че не си записала номера ми в телефона си.
— Не. Запомних го. Какво става? Много се радвам да те чуя.
Беше минало известно време от последния им разговор и Карли се чувстваше малко виновна за това.
— Извинявай, тук винаги е такава лудница. Макар че след няколко седмици пристигам в Ел Ей. Надявах се, че може да намерим малко време, за да се срещнем.
— Би било страхотно. — Шелби звучеше искрено зарадвана. — Ще намеря подходяща дегизировка. Мисля, че от мен ще излезе прилична бременна блондинка. Това навярно ще е най-близкият ми досег с истинската бременност. Май трябва да започна да излизам с мъже. Кажи как мина срещата със Секси Суперготин? Как беше името му? Дрю?
Оттук нататък нямаше да позволява на Мери да знае кои са приятелите й.
— Сестра ми е взела името ти от този телефон, нали?
— Тя е много сладка. И се тревожеше за теб. Тя просто смята, че трябва повече да се забавляваш. Както и аз.
— Не ти се обадих, за да говорим за моята среща. Беше малко странна и аз не знам дали искам отново да се видя с него. — Това не беше вярно. Дяволски добре знаеше, че искаше да го види, но не бе сигурна дали трябва. — Обадих ти се за нещо друго.
— Кажи ми, че си напуснала кучката и искаш да дадеш публично интервю.
— Няма да я напусна.
По линията се разнесе въздишката на Шелби.
— Някога ще ми кажеш ли с какво те държи? Имам някои подозрения, но те смятам за моя приятелка и не съм се разровила по-надълбоко.
Благословена да е Вселената за малките й дарове.
— Може би някой ден. Как мина интервюто с Луис?
Луис Смит организираше публичното представяне на продуктите на компанията на Патриша, преди тя да го уволни, задето не бе присъствал лично на едно събитие. Точно тогава съпругата му раждаше. Ако искаш да останеш да работиш за Патриша Кейн, не можеш да поставяш на първо място децата си.