— Той се оказа златна мина — отвърна Шелби през смях. — Наистина я накара да заприлича на Злата вещица от Запада[5]. Имаш ли нещо друго за мен? Трябва да бъдеш много внимателна.
— Не, имам един въпрос. Какво знаеш за това, как Патриша е натрупала първоначалния си капитал?
— Доста. Защо?
— Любопитна съм.
— Ти никога не си любопитна, но си предпазлива, затова предполагам, че няма да ми кажеш. Аз ти дължа огромна услуга и както казах преди малко, ние сме приятелки. Така че можеш да ме питаш за всичко.
Макар че харесваше Шелби и вярваше, че е една от добрите, Карли не се доверяваше на никого, когато ставаше дума за Патриша. Вярваше на Шелби повече, отколкото на всеки друг, затова бе говорила с нея за работата си. През годините двете се бяха опознали и тя бе започнала високо да я цени.
— Искам да знам за първата й компания. Става дума за събития отпреди двадесет години. Били са само няколко инвеститора, нали?
По линията се разнесе шумолене на листове и Карли си представи как Шелби седи на бюрото си и работи, докато вечеря. Това беше една от причините, поради които Карли й помагаше. Двете много си приличаха.
— Да, били са петима инвеститори, но единият всъщност не е вложил много пари. Той е бил мозъкът зад компанията и е допринесъл най-вече с труда и познанията си. Бенедикт Лолес. Истински гений. Открих в списанията няколко статии за съдбата му. Очевидно напрежението му се е отразило и той е превъртял. Убил съпругата си и подпалил дома им, точно преди компанията да стане публична. По дяволите, трябвало е да изчака, защото компанията е спечелила ужасно много пари.
— Той нямаше ли деца? — Карли не смяташе да споделя факта, че днес бе говорила с едно от тях. Имаше въпроси, които се нуждаеха от непредубедени отговори, но нямаше да издаде семейство Лолес.
— Четири деца. Три момчета и едно момиче.
— Те получили ли са дял от продажбата? В крайна сметка родителите им трябва да са притежавали акции от компанията? — Това беше парчето, което, според нея, не пасваше. Онези деца би трябвало да са били милионери.
— Дай ми секунда. Децата са били прецакани, но в момента не си спомням защо. Тук някъде имах проучване. Не съм прочела купищата информация за ранния бизнес. Първо се съсредоточих върху по-скандалните неща. Нали се сещаш, всичките й афери и фактът, че като тийнейджърка е била арестувана за пиянска свада. Открих няколко нейни снимки, на които прилича на истинска уличница. Обикновено не бих ги използвала, защото не обичам да вадя наяве кирливите ризи от личния живот на хората, но след статията й за упадъка на моралните ценности в нашата страна трудно мога да подмина една нейна снимка, на която е с миниполичка, едва прикриваща котенцето й. И нека ти кажа още нещо — младата Пати не си е падала по бельото. Почакай, ето го. — По линията настъпи продължителна пауза. — Това обяснява всичко. Мамка му. Какви шибани кучи синове. В договора е имало така наречената „морална клауза“.
Това звучеше типично за Патриша.
— Значи, ако Бенедикт е нарушил моралната клауза, извършвайки престъпление, неговите акции стават собственост на останалите акционери?
— Аха, последния път, когато проверих, убийството се считаше за престъпление. Те са откраднали акциите от онези деца. Успели са да го направят, защото те не са имали близки, които да ги защитят. Леле. Знаеш ли, никога не ми е хрумвало да ги интервюирам, защото се съмнявам, че те дори си я спомнят.
О, те много добре си спомняха Патриша Кейн.
— Сигурна съм, че са продължили напред с живота си.
— Ами, ако смяташ ставането на един от най-младите милионери за продължаване напред с живота, тогава — да, подозирам, че поне един от тях го е сторил. Не съм обърнала особено внимание на Андрю Лолес, защото честно казано не съм се замисляла през какво е преминал. Само си помисли. Останал е без нищо, но въпреки това си е проправил път до върха. Що за човек е способен на това? Той е нещо като загадка. Не дава интервюта, страни от медиите. Има само няколко негови снимки. Интересен мъж. Не знам какво е станало с другите двама братя и сестрата.
Андрю Лолес очевидно беше единственият, който бе запазил името си.
— Наистина изглежда интересен. Кои са останалите инвеститори?
— Хм, Стратън, Касталано, Кейн и Хачърд. Би трябвало да познаваш първите двама. Що се отнася до Бил Хачърд, навремето той е бил голяма работа. Бил е брилянтен, когато ставало дума за инвестиционна стратегия. Някои хора го наричат Мидас, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в купчини и купчини злато. Напуснал е публичната сцена два месеца след ППП[6]. Според слуховете е бил дълбоко емоционално разтърсен от случилото се с Бенедикт Лолес, а навремето се е носел и един още по-отвратителен слух, че е бил любовник на Айрис Лолес. И така той за дълги години изчезнал от бизнеса, за да се появи отново драматично на сцената като изпълнителен директор на „4Л Софтуер“. Твърди се, че когато Дрю Лолес е искал да основе компанията си, не е могъл да намери инвеститори. Сега го разбирам, тъй като не е разполагал с никакви налични пари, за да гарантира успеха на начинанието. После се появява Хачърд, който успява да намери нужния капитал и както се казва, останалото е история. Самият той представлява интересна история. Ако изобщо някога успея да напиша тази проклета книга, ще трябва да проуча и него. Бих искала да знам какво е правил през всичките тези изгубени години.