Карли бе сигурна, че историята му наистина е много интересна, но не беше тази, за която искаше да знае. Братята и сестрата Лолес определено смятаха, че Патриша Кейн е била един от конспираторите.
— Знаеш ли още нещо?
— Имам някакви бележки. Наследих тази история от друг журналист. В бележките му се споменава един любопитен факт, който той е открил в някои вътрешни документи, а именно, че Бенедикт Лолес е бил силно против да се продава неговата технология. Според тези бележки е имало голяма разправия между членовете на борда дали трябва, или не трябва компанията да стане публична. Лолес и съпругата му са искали да остане частна, за да могат да контролират използването на технологията. Той е бил донякъде мечтател и идеалист.
— Не ти ли се струва странно, че един мечтател и идеалист се е превърнал в убиец?
— Мъжете поначало са странни същества, приятелко. Разбира се, като се замислиш, спорът донякъде е бил уреден доста ловко и чисто. И под „чисто“ нямам предвид, че не е било кърваво, но битката е приключила. Не са останали Лолес, които да се борят с борда. Хей, не смяташ, че е било нагласено, нали?
Точно това възнамеряваше да попита по-деликатно.
— Не знам.
— Ужасно удобно, не мислиш ли? — Гласът на Шелби стана тих, сигурен знак, че усилено мисли.
— Като начало не разбирам защо изобщо са имали спор. Не са ли могли останалите инвеститори просто да обединят гласовете си срещу него? Той е контролирал само двадесет процента от компанията. — Това беше още нещо, което не й бе ясно.
— Ще трябва да погледна в договора, но мисля, че той е контролирал всичко, произведено извън компанията. Онази конкретна технологична разработка е била нещо, върху което той е работил още като тийнейджър, докато си е играл на компютъра на баща си в сервиза.
— В такъв случай патентът е трябвало да бъде наследен от децата му.
— Които не са разполагали с адвокат, който да защитава интересите им — изтъкна Шелби. — Онези деца незабавно са били погълнати от социалната система. Те просто са се опитвали да оцелеят. Не са знаели абсолютно нищо за договори или патенти. Договорът на Лолес бил железен, но някой е смятал, че е бил справедлив. Съмнявам се, че съпругата на Бенедикт Лолес би му позволила да го подпише, ако е мислила, че не е. Тя е била юрист. Не била практикувала от години, но все пак сигурно е знаела как да тълкува един договор. Гадост. Сега ще се наложи да изчета цяла камара договори. Мразя да чета нещо, в което няма готина любовна сцена. Сещаш се какво имам предвид, нали?
— Знам, че понякога говориш като откачена — отвърна Карли, но не можа да сдържи усмивката си.
— Нямаш си и представа колко си права, сестро — съгласи се Шелби. — Но мисля, че си надушила нещо. Лолес са били готови за битка. Останалите инвеститори са искали парите си, а по този начин дори не се е наложило да ги делят. По дяволите. Това може да се окаже още по-голяма история, отколкото съм си представяла.
— Сложи спирачки на конспиративните теории. Аз просто се заинтригувах. Чух някой да споменава старите партньори на помена след погребението на Стивън Касталано, на който Патриша присъства. — Пълна лъжа. Карли не беше там, но имаше нужда от извинение, задето бе повдигнала темата. — Стана ми любопитно как е започнала бизнеса си. Когато заговори за това, тя винаги твърди, че била бизнес дама, озовала се в яростна надпревара за могъщество и богатство и основала „Кейн Корпорейшън“, за да се измъкне от този порочен кръг. Исках да знам дали е вярно.
— Всъщност нищо, което излиза от устата на тази жена, не е безспорен факт. „Кейн Корпорейшън“ представлява точно компания, която яростно се бори за могъщество и богатство. Не съм мислила наистина да се връщам в миналото и да се ровя в предишния й бизнес. Винаги съм била фокусирана върху „Кейн Корпорейшън“. Сега виждам, че миналото може да крие голям потенциал. Подходила съм погрешно към цялата история. Търсех възможно най-сексапилния ъгъл.