Ами следващото момиче? Или ако Патриша реши, че й харесва да има робиня наоколо и открие друг начин да я държи заключена в клетката? Откога бе започнала да си затваря очите и да се преструва, че всичко в проклетия й живот е наред?
Имаше нужда от чаша чай, ако смяташе да изкара тази нощ. Лайка. Нещо, което да й помогне да заспи. Не можеше да вземе хапче за сън. На сутринта щеше да е прекалено замаяна, а този следобед бе изпила достатъчно вино.
Слезе по стълбите и се запъти към кухнята, замислена за прекарания следобед с Бран.
Той беше толкова забавен и очарователен. Хубаво й беше да го наблюдава. Галантен. Това говореше много добре за него. Издърпа стола й, наля виното, след което я остави тя да поръча, дори за него.
Какъв ли щеше да бъде денят, ако той беше просто мъж, с когото бяха сметнали, че си подхождат, в сайт за запознанства? Дали щяха да се разходят из старата част на града, потънали в задушевен разговор през целия следобед и вечерта? Можеха да се отбият някъде, за да пият кафе, просто защото не искаха денят да свършва. И тя можеше съвсем непринудено да го покани в дома си.
Колко време бе минало, откакто я бяха целували? Кога за последен път мъж се бе навел и бе притиснал устата си към нейната и целият свят бе престанал да съществува? Дълго преди бракът й да приключи. Докато я ухажваше, Роджър не бе скъпил целувките, но след като се ожениха, изглежда все нямаше време за тях. Дори и преди това, сега вече го осъзнаваше, всеки негов ход е бил добре обмислен и предназначен да я манипулира, за да се озове на мястото, което той искаше да заеме. Той я бе набелязал заради работата й. Знаел е, че може да измъкне с измама доста тлъста сума от шефката й. Но беше станал прекалено алчен.
В нейната фантазия Бран не я желаеше заради работата й. Той не търсеше отмъщение. Искаше секс. Във въображението й Бран я зърваше и тутакси решаваше, че ще бъде негова. Щеше да я преследва, без да мисли за нищо друго, освен за удоволствието, което тя можеше да му даде.
Беше прочела прекалено много любовни романи. Понякога й се струваше, че те бяха единственото, заради което все още не бе загубила разсъдъка си.
Докато завърташе ключа на лампата в кухнята, се опита да се отърси от всички абсурдни фантазии.
В следващия миг не можеше да мисли за нищо друго, освен за писъка, заседнал в гърлото й.
Един мъж седеше край кухненската й маса, огромното му тяло бе изцяло облечено в черно. Дори имаше черна шапка на главата си, която навярно се спускаше върху лицето му, когато не искаше да го видят.
Навярно беше лош знак, че Карли можеше да види цялото му, прорязано от белези, грубо лице. Както и пистолета, който държеше в ръка. Беше сребрист, а върху дулото му бе закрепена една от онези дълги тръби. Заглушител. Сърцето й бясно запрепуска. Направо чуваше ударите му в гърдите си.
— Недей да крещиш, скъпа. Не искам да използвам това срещу теб. И недей да бягаш. Не съм сам.
Тя ахна, когато някой друг се приближи зад нея. Карли подскочи, опитвайки се да увеличи разстоянието помежду им. Сигурно така се чувстваше един заек, приклещен между два вълка. Два огромни и хищни вълка. Тя беше толкова уплашена. За какво бяха дошли? Младата жена се насили да говори, защото ако не го стореше, може би щеше да започне да плаче, а не искаше да им доставя това удоволствие.
— Какво правите в дома ми?
Ръцете й трепереха, а гласът й бе едва доловим шепот.
Мъжът край кухненската маса се облегна назад в стола, сякаш това не беше нищо повече от приятелско посещение. Дори прибра пистолета в кобура. И без това нямаше да има нужда от него. Карли не можеше нищо да направи. Тя беше напълно безпомощна.
— Тук съм от името на един общ приятел.
Стомахът й заплашваше да се разбунтува. Тя пое дълбоко дъх, сякаш бе разбрала кого има предвид.
— Онзи мъж Ди Лука?
Неканеният посетител се усмихна, макар че изражението му далеч не беше приятно. Беше по-скоро оголване на отвратителни, остри зъби.
— Да, господин Ди Лука ме изпрати.
— Той не е мой приятел.
Главата му леко се поклати.
— Хайде сега, госпожо Фишър, това не е вярно. Господин Ди Лука е джентълмен и той с цялото си сърце предпочита този проблем да се разреши по приятелски. Ти си тази, която не приема обажданията му. Била си доста груба с него по телефона.
— Аз не съм госпожа Фишър. — Господи, трябваше да смени фамилията си. Просто все не й оставаше време. — Отдавна се разведох с Роджър. Преди две години, ако трябва да сме точни.
Мъжът отново поклати глава.
— Боя се, че господин Ди Лука е традиционалист. Той не вярва в развода. Когато Бог съедини един мъж и една жена, този съюз е до края на дните им. Този мъж и жена споделят всичко, включително дълговете си. Съпругът ти е бил лошо момче. Преди две години е откраднал пари от моя шеф и господин Ди Лука си ги иска обратно.