— Не беше чак толкова зле. — Райли вдигна ръка, знак, че е готов за втората и последна бира за вечерта. Бран не хранеше илюзии, че по-големият му брат възнамерява да седи и да пие с него през цялата вечер. Райли имаше за какво да се прибере у дома. Някой, при когото да се прибере. Той и съпругата му, Ели, бяха в града, за да свършат някаква работа за Дрю, но Бран знаеше истината. Райли искаше да е сигурен, че следващият етап от плана им ще се осъществи. Стивън Касталано си бе получил заслуженото, а Филип Стратън бе умрял преди да се доберат до него, но тяхната смърт не бе изчистила името на баща им. — А и Бран си е имал своите подбуди. Жалко, че не пристигнах навреме, за да го видя в действие. Наистина ли си се изявил като Иниго Монтоя с онази мадама Фишър?
Ах, Иниго Монтоя. Това беше прочутият герой от „Принцесата булка“, който търсеше мъжа с шестте пръста, убил баща му. Той посветил живота си на отмъщението и намерил покой чак след като постигнал целта си.
Дали Бран щеше да намери някога покой? Смяташе, че по-скоро не, тъй като греховете му навярно бяха също толкова тежки, както тези, за които търсеше разплата.
Страхливец. Безполезен, жалък страхливец.
Така го наричаше тя в сънищата му, докато той беше свит в жалка купчина до леглото, а тя умираше.
— Според това, което ми разказа, той отишъл при нея и нарекъл Пат убийца още през първата минута, в която си отворил проклетата уста — оплака се Хач. — Не те будалкам, Рай. Мислех, че Дрю ще получи инфаркт, когато осъзна, че брат ти е зарязал плана и действа на своя глава. Никога преди не бях виждал лицето на това момче да добива точно този оттенък на червеното. Беше почти мораво.
Райли пое бирата от русокосата сервитьорка и й даде бакшиш, но Бран забеляза, че погледът му не обходи жената по онзи начин, както някога. Райли беше свалячът на групата. Преди да срещне Ели Стратън, на света нямаше жена, която да е в безопасност от чара му.
— Аз съм го виждал и преди. Помниш ли онзи път, когато пропуснах да купя акциите, които той искаше, защото се занасях със секретарката му? Аха, тогава приличаше досущ на патладжан.
Поне не беше единственият, който бе разочаровал Дрю.
— Този път няма да има издънка.
Сервитьорката се наведе, разкривайки пищното си деколте. Гърдите й бяха хубави и заоблени, и изглеждаха меки. Той обичаше меките гърди, но някак си не можеше да избие малката, скромна Карли Фишър от главата си.
— Мога ли да направя нещо за теб, миличък?
Бран й се усмихна и извади двадесет долара от джоба си.
— Какво ще кажеш да ми донесеш бутилка вода? Задръж рестото.
Това беше огромен бакшиш за подобно място, но той вече бе видял тънките ивици по корема й от разтягането. Те не разваляха хубостта й, но навярно бяха причината да сервира питиета, вместо да танцува. Върху лявата си китка носеше гривна, от която се полюшваха малка футболни топки и миниатюрни балетни пантофки. Усмивката й беше заради бакшиша, а не защото си търсеше мъж за вечерта. Имаше да храни деца и навярно никой не й помагаше с отглеждането им.
Когато му се усмихна отново, този път усмивката й изглеждаше искрена.
— Разбира се. Веднага се връщам.
Хач завъртя очи.
— Бакшишът, който й даде, беше поне двеста процента.
Райли поклати глава.
— Не си прави труда. Да обсипва с щедри бакшиши стриптийзьорките и да пресушава питиета, които му носят, е причината той да живее. Радвам се, че тази вечер го дава по-кротко. Обикновено по това време вече е пресушил до половината бутилката с текила.
Това беше нещо, което го караше да се чувства по-добре — щедрите бакшиши, не текилата. Текилата просто притъпяваше за известно време болката. Щедрите бакшиши го караха да гледа по-ведро на живота. Бран беше сигурен, че ако имаха по-добър начин да се издържат, повечето жени нямаше да работят на подобно място.
Карли се намираше в същото положение, макар да не бе принудена да сваля дрехите си. От това, което бе научил, тя бе заставена да работи за жена, която обичаше да унижава служителите си. Бран ненавиждаше мисълта, че сладката Карли, която не бе забравила да похвали сервитьорката им и да я помоли да благодари на готвача за вкусната храна, се намира в положение, при което самата тя никога не получаваше похвала за труда си. Беше важно да се чувстваш оценен, да знаеш, че можеш да направиш добро. Бакшишът беше форма на похвала и благодарност.
Брат му се наклони, напълно пренебрегвайки шоуто, вихрещо се около тях.
— Сигурен ли си, че ще се получи? Защото имам известни притеснения какво ще направи Дрю, ако не стане.