— Мислиш, че най-накрая ще изгуби търпение и ще ме изрита? — Бран отлично осъзнаваше, че беше трудният брат. Едва бе успял да завърши гимназия. Те настояха да завърши магистратура по бизнес администрация, а после го бяха набутали в маркетинга, където нямаше да причини твърде много щети. Той беше братът, който от време на време попадаше в ареста, когато не успееше достатъчно бързо да се измъкне от някое сбиване.
Райли поклати глава и сложи ръка върху рамото на Бран.
— Той никога не би го направил и ти го знаеш.
Защото най-големият му брат се чувстваше виновен. Всички се чувстваха. Бран беше страдал най-много от създалата се ситуация или както се казваше — бе изтеглил шибаната къса клечка и близките му се чувстваха зле. Затова търпяха изцепките му. Той далеч не беше най-умният или най-уравновесеният. Не притежаваше безкрайната светлина на Мия. Той беше този, който можеше да понесе повечето удари.
Може би днес бе допуснал грешка. Защо жена като Карли ще се вслуша в мъж като него? Може би беше подходил погрешно към нея. Дрю щеше да се появи и да завладее разговора. Щеше да докаже колко е умен. Райли щеше да успокои и заглади нещата, да омекоти проблема и в същото време нямаше да изгуби контрол над ситуацията. В края на вечерта щеше да върти Карли на малкото си пръстче, а тя щеше да е готова да направи всичко, което той й поискаше, и сега нямаше да стои тук и да се моли тя да се обади. Райли щеше да приключи с успех тази сделка. По дяволите, всеки един от братята му щеше да си легне с нея.
Бран не искаше да спи с нея по този начин. Не и под фалшив предлог. Когато се озовеше в леглото с нея, искаше да е сигурен, че тя желае него, истинския Бран.
Трябваше да се досети, че идеята е глупава.
Какво, по дяволите, си мислеше?
Райли въздъхна и се облегна назад.
— Положението не е толкова зле. Все ще измислим някой друг начин.
Хач се намръщи.
— Трябва да зарежем всичките си планове, защото не знаем какво е казало момичето на Пат. Знам, че от двадесет години не съм говорил с кучката, но ми имай вяра. Тя не се е променила. Жена като нея никога не се променя. Сега тя е също толкова зла и отвратителна, както някога, и управлява подчинените си с железен юмрук. Твоето момиче навярно се е обадило на шефката си в минутата, когато си тръгнал, и в момента двете седят заедно и кроят планове.
Бран не искаше да вярва в това. Искаше да вярва, че Карли е точно такава, каквато изглеждаше.
— Не знам. Мисля, че тя щеше да ми каже.
— Точно заради това си в отдела по маркетинг, а братята ти вършат гадната работа — изтъкна Хач.
Райли вдигна ръка към Хач.
— Не драматизирай. Знам, че тя не се е обаждала на Патриша. Ние подслушваме телефоните й, дори личния.
— Защо й е да има личен телефон? — попита женски глас.
— Мисля, че говори със сестра си по него. Служебният трябва винаги да е свободен, в случай че се обади грандамата. — Бран вдигна глава и видя снаха си да стои зад него. Ели беше красива жена, която изглеждаше изключително не на място в този съмнителен и евтин стриптийз клуб. Дори по това време на нощта беше облечена в строг, делови тоалет, при това в град, където компанията й нямаше офиси. Което си просеше за един въпрос. — Какво правиш тук?
Тя сви рамене и се настани на стола до съпруга си, който тутакси я прегърна.
— Това е единственото място, където се навърташ, затова всички ние сме тук. Е, всички, които са в града. Двамата с Дрю работихме по докладите за срещата в „Страткаст“ другата седмица. Той смяташе да дойде тук с мен, но очевидно компютърът му е регистрирал сигнал от друг компютър. Изглеждаше много обезпокоен от това, затова ме докара дотук, а по-късно ще изпрати кола да ни прибере. Леле, тук има адски много голи хора.
Жени. Нямаше голи мъже и точно това му харесваше на Бран. Тази вечер дори нямаше да има нужда от кола. Можеше съвсем спокойно да кара джипа, който бе взел за няколко дни като „кола за прикритие“ на Дрю. Сега возилото беше на Бран и след като нямаше да допусне да го изхвърлят от заведението в присъствието на снаха му, можеше да шофира до вкъщи.
— Какъв е бил този сигнал?
Райли се намръщи.
— Има само едно нещо, което би накарало Дрю да остави Ели пред вратата, вместо да я придружи вътре. Някой е хакнал файла с личните ни данни.
Пръстът на Хач тутакси се насочи към Бран.
— Казах ти.
Мамка му. Той се бе издънил.
— Хей, нека се успокоим. Нямаме представа кой е хакнал базата — възрази Райли.
— Ако Карли е проникнала в базата с личните ни данни, го е направила, защото аз й казах. Тя трябва да знае в какво се забърква. — Бран почувства как раменете му започват да се напрягат, присвиването в стомаха му се засили. Отново го бе направил. За пореден път се бе провалил, защото мислеше, че е по-умен от всички останали, когато дяволски добре знаеше, че не беше.