Семейство. За него това беше смущаваща дума. Той беше „част“ от толкова много семейства. За Бран семейството означаваше непрестанно променящо се море, в което той така и не се научи да плува. Години по-късно все още очакваше някой да му заяви, че е време да напъха всички душевни отпадъци в торбата за смет и да продължи напред.
— Мисля, че те се умориха да разрешават проблемите ми.
— Не — рече Ели, очите й го гледаха нежно. — Те никога няма да се уморят от теб. Искат единствено да те видят щастлив. Това е всичко. И Дрю ще го преодолее. Ще видиш. — Тя още веднъж потупа ръката му и се ухили дяволито. — А сега ми кажи къде трябва да пъхна банкнотата. Никога досега не съм била в стриптийз клуб. Защо го наричат „разсъбличане“, когато излизат голи? Хайде. На едно момиче му е нужно малко време, за да се отпусне и развихри.
Той не можа да сдържи усмивката си, защото лицето на снаха му бе добило най-сладкия оттенък на розовото. В момента изрусена блондинка със силиконови гърди се любеше с пилона пред тях.
— Тя има капачки на зърната.
— Дали да пъхна петачка в бикините й? Струва ми се прекалено лично.
— Мисля, че е най-добре да ги оставиш на сцената. Май не бива да се приближаваш повече. — Странно, но присъствието на снаха му го бе накарало внимателно да се огледа и да осъзнае колко долнопробна и противна е обстановката. Нямаше да й позволи да доближи онази сцена, където шайка пияни мръсници зяпаха голи жени. Търсеше да се сбие с някого, но не изгаряше от чак толкова силно желание. — Всъщност изобщо никъде няма да ходиш.
Ели се намръщи.
— Но аз никога досега не съм била в стриптийз клуб. Приветствам твоя свят.
Аха, но неговият свят изглеждаше дяволски отвратителен в присъствието на Ели.
— Може би е по-добре да се прибираме у дома и да видим дали онзи сигнал за хакерство продължава. Сигурен съм, че е била Карли. Ще обясня, че аз й казах да потърси сведения за нас. Не мислех, че наистина може да проникне толкова надълбоко. Дрю получава сигнал при постъпването на определена информация, например ако някой се опита да свърже официалните ни фамилии с рождените ни имена и някои данни, които могат да отведат следата към татко. Очаквах тя да погледне само статиите в интернет. Всеки може да ги намери.
Дрю щеше да му откъсне главата. Карли сигурно бе компютърен спец, след като бе задействала защитата на брат му.
Райли и Хач се върнаха. Райли подаде на жена си чаша вино.
Ели се усмихна и я взе.
— Пино гриджо?
Райли изкриви лице в гримаса.
— Ъ, имаха бяло, червено или розе.
— Виното не е на почит в стриптийз клубовете. — Бран вдигна глава и видя сервитьорката да върви към масата им с водата му. Тя си проправяше път през мъжете, които изглежда смятаха, че имат право да стискат дупето й, докато минава край тях. Жената се намръщи, но продължи да върви с изпънати рамене и високо вдигната глава.
Да, вечерта можеше да задоволи желанието му. Можеше да натупа здравата някое от копелетата.
— Смятам, че изпускат ценна публика — отбеляза Ели. — Напоследък жените са все по-авантюристично настроени. Мисля, че ако предлагат по-богат избор от вина и някои домашно произведени сирена, може би ще успеят да привлекат жени с по-екзотични вкусове.
— Мили Боже, не й позволявай да открие тузарски стриптийз клуб — намръщи се Хач. — Тези места трябва да са евтини и долнопробни. Безспорно право е всеки уважаващ се стриптийз клуб да прилича на дъното на склад за отпадъци.
Бран усети, че телефонът в джоба му вибрира и въздъхна. Кой можеше да му се обажда в този час? Почти сигурно беше брат му, за да го информира, че Карли се е добрала до базата данни и да се поинтересува дали сега Бран не е щастлив, след като й е показал вратата и й е връчил ключа? Замиеш се дали изобщо да вдигне, но беше по-добре да приключи по-скоро с конското.
Може би водата нямаше да му трябва. Сервитьорката му я подаде, докато той вадеше телефона.
— Благодаря — кимна Бран.
Тя му се усмихна и попита дали желаят още нещо.
Бран не чу отговора на другите, защото зърна дисплея и внезапно се притесни, че ще пропусне обаждането. Плъзна пръст по екрана.
— Карли?
— Ало? Брандън ли е?
По дяволите. Музиката беше прекалено гръмка. Той стана и се отправи към вратата.
— Бран е. Карли, добре ли си? Късно е. Не очаквах да се обадиш.
Приближаваше вече паркинга, когато чу съвсем ясно подсмъркване в телефона. Сега беше по-тихо, стените на сградата заглушаваха звуците на стария глем метъл. Чакълът на паркинга проскърцваше под краката му.