— Наложи се да се обадя — обясни Карли. — Взех решение. В играта съм. Ще ти помогна за всичко, което ти е нужно, за да я унищожиш, но искам нещо от теб.
— Какво е то?
Гласът й трепереше, когато отвърна:
— Един милион долара.
— След пет минути ще съм при теб. — Той прекъсна разговора и си пое дълбоко дъх.
Или Карли не беше жената, за която я мислеше, или по някое време тази вечер здравата го бе загазила.
И в единия, и в другия случай щеше да намери начин да обърне нещата в своя полза.
4
Карли подскочи, когато на вратата се почука. Един час по-късно ръцете й още трепереха. Започваше да се чуди дали някога отново щеше да се почувства в безопасност в градската си къща.
И какво щеше да стане, когато след няколко години Роджър излезеше от затвора? Имайки предвид претъпканите затвори в Калифорния, напълно бе възможно неговите от десет до петнадесет години да се превърнат в пет до седем за добро поведение. Той щеше да излезе на свобода и да продължи с хазарта, а когато не можеше да плати, щяха ли още от тези хора да цъфнат на прага й?
— Карли? Аз съм — разнесе се плътен глас. — Може ли да ме пуснеш да вляза? Изглежда подозрително да стърча тук навън.
Карли се застави да прекоси всекидневната. Защо той бе дошъл тук? Беше прекалено късно и последното, което искаше, бе да се разправя с друг мъж. Но все пак той беше мъжът, който навярно можеше да подпише чек за милион и да я измъкне от бедата, затова на този етап той командваше парада.
Господи, толкова й бе писнало от това чувство, до гуша й бе дошло да се чувства безпомощна. Младата жена отвори вратата и се втренчи в него за секунда. Беше още по-красив, отколкото го помнеше от днес следобед. Тъмната му коса се виеше над ушите и се спускаше надолу по челото. Очите му бяха изумруденозелени и имаше квадратна брадичка като на екшън герой. Едрото му мускулесто тяло изпълваше рамката на вратата, но някак си излъчваше сигурност и закрила. Трябваше да призове цялата си воля, за да не се хвърли в прегръдките му и да не му разкаже всичко, да му довери всичките си проблеми.
Той бе казал, че ще се погрижи за нея и ще се справи с мафиотите. Това беше сделката помежду им. Той щеше да разреши проблемите й, а тя щеше да му помогне да съсипе най-лошото човешко същество, което някога бе срещала.
Фактът, че по-рано тази вечер трябваше да се разправя с мафията и все още смяташе Патриша за по-голямото зло, бе достатъчно красноречив сам по себе си.
Вместо да го прегърне, тя отстъпи назад и го пусна да влезе.
— Нямаше нужда да идваш тук тази вечер.
Той пристъпи вътре и изпълни кокетния й дом с изключителната си мъжка енергия.
— Аз пък мисля, че имаше. Докато идвах насам, просто бях любопитен. Сега съм малко разтревожен. Кой е нахлул тук тази вечер?
— Как разбра?
— Имаше видими драскотини по ключалката на вратата ти. Някой е използвал шперц, за да влезе. Следите изглеждаха съвсем пресни, имаше и метални стружки по пода. Действали са доста грубо. Явно не са професионалисти.
Той дълбоко се заблуждаваше за това. Карли все още виждаше онзи мъж да седи край масата й, с насочен към нея пистолет, когато влезе в кухнята.
— О, бяха професионалисти. Може би не са касоразбивачи, но определено бяха професионалисти.
— Разкажи ми всичко. — Гласът му бе станал дълбок, а погледът му обхождаше жилището й, сякаш преценяваше къде можеше да се скрие нападател. — Нараниха ли те?
За пръв път, откакто онези мафиоти бяха нахлули в дома й, Карли можа да си поеме дълбоко дъх. Тя не беше сама. Имаше чувството, че ако те се върнат, щеше да им се наложи да се справят с Бран, за да се доберат до нея. Защо? Тя нямаше представа, но у този мъж имаше нещо, което я караше да му вярва.
— Аз съм добре. Тази вечер бяха само заплахи.
— Как започна всичко?
— Правех това, което ме помоли. Някои проучвания за случилото се с баща ти.
Ъгълчетата на устните му леко се извиха нагоре.
— Да, ти си много по-старателна, отколкото си мислех.
Не беше сигурна какво искаше да каже. Той се запъти към кухнята.
— Действително съм много старателна. И съм доста компетентна. Както и да е, реших да ти се обадя на сутринта. Слязох долу, за да си направя чай и заварих един мъж да седи край кухненската ми маса.
Бран продължаваше да обикаля. Огледа кухнята и сетне се насочи право към задната врата. Тя извеждаше в малък двор, където растяха розови храсти и имаше малък кът за отдих с масичка и столове. Тя рядко го използваше, но някои сутрини излизаше да поседи навън, за да изпие кафето си, преди да тръгне за работа. Прекалено често излизаше още преди зазоряване, но имаше редки дни, когато разполагаше с малко време.