Всъщност чаша чай можеше да успокои нервния й стомах. Сега, когато той беше тук, вече не беше толкова неспокойна и притеснена, но въпреки това се съмняваше, че ще заспи.
— Сега ще направя.
Той поклати глава.
— Не, ти седни спокойно. Напълно съм способен да сваря вода. Трябва да обсъдим как ще действаме. Ако изобщо се стигне до това. — Той й подаде стол. — Преди малко говорех сериозно. Парите са твои, независимо дали ще работиш с мен, или не.
— Защо го правиш? Виж, разбрах, че имаш много пари, но все пак това са един милион долара.
Бран грабна чайника и бързо го напълни с вода.
— Парите не ме интересуват. Интересуват ме лошите неща, които се случват на добрите хора.
— Откъде знаеш, че съм добра?
— Защото не си позволила сестра ти да влезе в затвора. По дяволите, дори не си допуснала да я арестуват. Знаеш, че един печен адвокат е щял да я измъкне. Запознах се със случая на съпруга ти, след като се разделихме днес следобед. Сестра ти е била много млада. Явно не е знаела нищо за измамата. С един добър адвокат вероятността съдебните заседатели да я обявят за виновна не е била голяма.
— Не можех да рискувам. — Дори не се бе замислила за това. Не можеше да позволи каквато и да било опасност да застраши Мери.
— Тя знае ли какво си направила за нея?
Това беше още едно нещо, което дори не си бе помисляла. Никога не бе искала Мери да узнае колко зле можеха да се развият нещата.
— Не. Патриша ми позволи да й напиша чек за парите, които бяха в онази сметка. За щастие, Роджър още не ги бе изтеглил. Обясних на Мери, че се нуждая от тях и тя ми ги преведе, без да задава въпроси. Беше толкова погълната да ми помага да се справя с всичко, за да пита за каквото и да било. Не исках сестра ми да се чувства зле заради това. Ние не сме израснали при най-добрите условия. Налагаше се да се грижим една за друга. Ако тя знаеше, че съм прикована към тази работа заради нея, щеше всячески да се опита да ме измъкне. Тя е страхотно хлапе. Работи толкова упорито и заслужава светло бъдеще.
— А ти не?
— Всичко в моя живот е пълна бъркотия, защото направих погрешния избор. Но не и Мери. Тя взе правилните решения. Тя е умницата. Получи стипендия, след като завърши гимназия. Аз едва успях да завърша двугодишен колеж. Мислех, че съм голяма късметлийка да си намеря работа в „Кейн Корпорейшън“. — Забеляза, че той отваря вратичките на шкафовете. — Чаят е в шкафа отляво. Обичам от лайка.
Той намери кутийката със спретнато подредените пакетчета и други лични принадлежности. Усмихваше се, докато го отваряше.
— Ти наистина обичаш чай.
Когато се усмихваше така, тя не можеше да сдържи ответната си усмивка. Той беше толкова красив мъж.
— Да, но в хладилника има и вино, а мисля, че някъде ще се намери и малко коняк.
Той остави една чаша пред нея и още една насреща.
— Ще се задоволя с чай. Приличам ли ти на мъж, който пие само алкохол?
— Ами, стори ми се, че беше в бар, когато се обадих. — Музиката беше толкова силна. Тя с лекота можеше да си го представи в разюздан нощен клуб, как се вихри на дансинга с дамите. Щеше да бъде истински хит сред тях.
— Бях в стриптийз клуб — рече той и сви рамене. — Това ми е хоби. А сега ми разкажи как получи работата в „Кейн Корпорейшън“. Ти си права. Не си имала нужната квалификация. Всичките й останали асистентки са имали дипломи от престижни училища.
Всички бяха завършили „Харвард“ или „Васар“. Тази преди Карли имаше диплома от „Браун“. И всички се бяха издигнали на по-високи постове в корпорацията.
— Всъщност аз кандидатствах за друга работа, но Патриша ме чула да говоря за една рецепта, която някога баба ми приготвяше. Тъкмо снимаше епизод от шоуто си на тема „Коледа в родния град“. Аз се опитвах да получа работа в списанието като коректор и обсъждах факта, че рецептата, която използваха, не беше наистина южняшка. Беше прекалено префърцунена, за да е характерна за Юга. Патриша се спря и ме помоли да й покажа. В офисите имаме оборудвани големи кухненски студия. И аз го направих. Царевичният хляб със салвия на баба ми сега е основна храна в много домакинства и аз внезапно станах нейна асистентка.
Чайникът започна да свири и Бран сръчно наля горещата вода.
— Тя призна ли заслугата ти за рецептата?
— Нещата не стават така.
— Обзалагам се, че тя е заявила, че е открила рецептата на тавана на майка си или сама я е измислила, прав ли съм?
Карли сложи чаеното пакетче в чашата. Предпочиташе натурални цветчета и листа, но обикновено нямаше време да запари чая както трябва, затова използваше този в пакетчета.
— Тя каза, че е направила основно проучване на всички готварски книги от южняшката кухня. Естествено, всичко това са празни приказки. Но точно по този начин е създала своята марка. С безочливи лъжи.