— Значи тя е видяла потенциала ти и го е използвала, за да се изтъкне. Колко още си й дала през годините?
— Твърде много. Щом веднъж тръгнеш по нанадолнището, няма спиране. Отначало споделях рецептите с нея, защото си мислех, че ако се справям добре с работата, тя ще ме възнагради. Това никога не се случи. Мислех, че може би ще спомене името ми в списанието или, по дяволите, че може да участвам в лайфстайл шоуто й и да й помагам. Тогава ми обясни, че не пасвам на имиджа й.
Бран се плъзна на стола срещу нея със своето чаено пакетче. Беше избрал бял чай с портокал и пасифлора. Беше енергизиращ чай с освежаваща нотка.
— Нейният имидж?
— Знаменитости и уважавани членове на обществото. Там няма място за асистентки.
— Каква част от нейната работа вършиш?
— Ако Патриша се запъне с нещо, ме изпраща в кухнята, за да го направя. Аз съм тази, която измисли миналогодишното меню за Деня на благодарността. Тя не можа да се справи и го прехвърли на мен. Става все по-зле в това отношение. Мисля, че много повече й харесва деловата част, отколкото истинската работа. Предпочита да е в заседателната зала, отколкото в кухнята.
— Но не и ти.
Карли неволно се усмихна.
— О, аз живея за тези дни. Нямаш представа какво е. Разполагам с неограничен бюджет и достъп до всякаква техническа помощ, която пожелая. Имам най-модерната кухненска техника и никой не го е грижа какво правя, стига накрая да се получи. Аз съм отраснала в бедност и съм се научила да готвя с каквито продукти има в кухнята и в повечето случаи това бяха боклуци. Мога да приготвя един куп блюда с месна консерва.
— Имаше дни, когато копнеех за месна консерва.
Тя бе забравила. Беше толкова лесно да виждаш само настоящото му богатство и привилегии.
— Вярно. Ти дълго време си бил в различни приемни домове. Знаеш какво означава да се задоволяваш с каквото ти изпадне.
— Знам какво означава да не знаеш дали ще изкараш нощта, но сега говорим за теб.
— Ще ти помогна. — Бе го решила още преди той да се появи в дома й. Този мъж може и да искаше да й напише чек и да си отиде, но тя трябваше да му се отплати по някакъв начин. — Само те моля, когато я разобличите и свалите от пиедестала й, ако изобщо го постигнете, да се постараете да не намесвате името ми. Не вярвам, че тя ще ме преследва, освен ако не разбере, че съм работила с вас. Всъщност изобщо не ми пука дали ще ме преследва. Тревожа се за Мери. Срокът на давност изтича чак след две години.
— Обещавам ти, че сестра ти няма да пострада. Ние ще я защитим. Не е нужно да се тревожиш за това и трябва да знаеш нещо. Ние ще разобличим и унищожим Патриша Кейн. Ще я съсипем завинаги и тя няма да може да нарани никого повече.
— Обещаваш ли? — Карли не бе сигурна защо попита, не беше съвсем сигурна какво точно го молеше да й обещае. Беше нещо повече от унищожаването на Патриша. Тя искаше да му повярва.
Бъдещият й съучастник и закрилник се пресегна през масата и покри ръката й със своята.
— Обещавам.
Някак си имаше чувството, че той също имаше предвид не само предстоящата мисия.
* * *
— Абсолютно ли си убеден, че искаш да останеш тук? — Карли се намръщи, когато двадесет минути по-късно му донесе одеяло. — Диванът е много малък. Сигурна съм, че няма да ти е никак удобно.
Бран беше сто процента сигурен, че няма да му е удобно, но не в това беше работата. Изхлузи тениската презглава и прилежно я сгъна.
— Спал съм и на по-лоши места. Мисля, че е по-добре тази нощ да остана тук. Освен ако ти не искаш да дойдеш с мен у дома.
Той знаеше, че тя няма да приеме предложението му, но би било хубаво. Ако Дрю, Райли и Хач я видят, ако я опознаят, нямаше толкова да се притесняват за нея. Нужно му бе да прекара само няколко часа с нея, за да разбере, че тя е изключително лоялна жена. Сега оставаше само да докаже, че той е достоен за подобна лоялност. Преди я бяха наранявали и тя беше срамежлива, но мъжът, който отново успееше да спечели доверието й, щеше да получи всичко от нея.
Карли заслужаваше някой, който ще пази гърба й, а това включваше и увереността, че тя може да се наспи през остатъка от нощта. Колкото и малко да бе останало от нея.
Ако някой се появеше на прага й, той щеше да се погрижи за него. По възможно най-жестокия начин, на който бе способен. Все още възнамеряваше да й напише онзи чек. Щеше да го направи, защото това ще й донесе спокойствие, но Бран щеше да се погрижи никой от тях да не я заплашва отново. Щеше да се справи с мръсниците така, че завинаги да осигури безопасността й.