Тя изглеждаше толкова изтощена. Денят беше тежък и за двамата, но за нея е бил още по-ужасен.
— Върви да си легнеш. Ще бъда тук на сутринта и не се отказвам от нищо, което ти казах по-рано. Чекът е твой. Аз ще оправя ситуацията, независимо дали ще бъда твой партньор, или не. Този конкретен проблем ще бъде окончателно разрешен след ден или два, а докато това стане, няма да те изпускам от поглед.
Тя кимна и се отправи към стълбището. В подножието му се извърна.
— Виждаш ли, точно заради това съм изплашена. Ти си прекалено добър, за да си истински.
Той се засмя гръмко, сякаш бе казала нещо много забавно.
— Ето къде грешиш. Прекарай известно време с мен и ще откриеш, че не съм такъв. Не се шегувам, нито търся съчувствие, Карли. Накрая ще те разочаровам. Аз разочаровам всички.
— Някак си се съмнявам в това — промълви тя с лека усмивка. — Утре трябва много рано да съм на работа. По-късно ще обсъдим как ще приведем нашия план в действие. Ще започна да лъжа, за да подготвя почвата. Ще разкажа на всички, че от известно време излизам с един мъж.
— Мислех, че се нуждаеш от време да го обмислиш.
— Няма какво да мисля за работата — обясни тя. — Сигурна съм, че искам да го направя и искам да работя с теб. Другата част е тази, която трябва да обмисля. Нуждая се от известно време, за да реша дали има смисъл, или не.
Другата част? При мисълта сърцето му затуптя по-ускорено. Тя обмисляше дали да спи с него? Дали да превърнат преструвката в истина?
— Добре. Обмисли всичко на спокойствие, без да бързаш, защото аз няма да отида никъде.
— Лека нощ, Бран.
— Лека нощ, Карли. — Ухилен до уши, той отново съблече тениската, сетне и дънките, и остана по боксерки. Имаше шанс да успее. С мисията. С нея.
В крайна сметка денят не се оказа чак толкова лош.
5
Карли се опитваше да се съсредоточи върху компютърния екран пред нея, но някак си всички букви и картини продължаваха да придобиват образа на Бран. Измина цяла една седмица, откакто го бе срещнала и тя все още не можеше да спре да мисли за него. Все някога щеше да престане да забелязва красотата му, нали? Не спираше да си представя колко възхитителен бе тази сутрин, докато спеше разрошен върху малкия диван, преди тя да излезе за работа. Не беше сигурна как успяваше да принуди тялото си да спи на неудобния диван, но той нито веднъж не се бе оплакал. Дългите му крака висяха провесени отстрани, а ръцете му бяха отпуснати върху одеялото и тя можеше да види колко добре са оформени. Този мъж явно тренираше. При това доста. Когато бе отворил очи, й бе напомнил на сънлива пантера, разтягаща силните си, мускулести крайници. Беше го оставила да се прозява, докато си наливаше кафе.
Той все още беше там, все още беше в къщата й. Или може би вече бе излязъл. Беше му дала резервен ключ, защото той надзираваше поставянето на охранителна система в дома й.
Да не би да беше пълна идиотка? Бе позволила на един мъж, когото едва познаваше, да се грижи за толкова важни неща.
Защо тогава бе толкова спокойна, когато го остави тази сутрин, а той я увери да не се тревожи, защото щял да се погрижи за всичко? Сякаш присъствието му беше напълно в реда на нещата.
Толкова много изкушение само в едно прелестно тяло.
Беше го излъгала, когато му заяви, че помежду им не съществува никаква химия. Карли я усещаше. Дишането й се ускоряваше, когато той влезеше в стаята, кожата й пламваше. Физическата й реакция към този мъж, когато се усмихнеше, беше абсолютно безпрецедентна. Беше смятала, че е привлечена от Роджър. Ала онова бе нищо в сравнение с това, което изпитваше към Бран.
И точно заради това връзката им трябваше да остане строго професионална. Тя го желаеше толкова силно, че това вещаеше само неприятности.
Или можеше да се държи като зряла жена и да има истинска афера с мъж, за когото не възнамеряваше да се омъжи. Не смяташе никога повече да се омъжва. Честно ли вярваше, че може да живее до края на живота си без секс?
— Ето едно хубаво момиче — изрече един треперлив глас.
Да, да, наистина мислеше, че може да изживее остатъка от живота си без мъжко докосване, след като всички мъже, с които бе заобиколена, бяха пълни мерзавци. Младата жена се насили да се усмихне.
— Добро утро, господин Джоунс. Боя се, че съпругата ви още не е дошла в офиса. Мога ли да направя нещо за вас?
Кенет Дж. Джоунс беше спечелил парите си по старомодния начин. Беше ги наследил. В миналото баща му е бил един от железопътните барони и семейството бе успяло да оцелее след срива на пазара през двадесетте и Голямата депресия. Бяха пожънали огромен успех в сделките с недвижими имоти и бяха изградили мрежа от телевизионни станции, които той накрая бе слял в един медиен конгломерат. Сега, когато наближаваше деветдесет, Кенет беше един от най-богатите мъже в Америка. Беше се запознал с Патриша преди няколко години и след шест месеца се бяха оженили.