— Да, те шпионират за мен. Те ми казват кой с кого се чука и кой се среща с конкурентите ми. Те се грижат за хората, за които аз имам нужда да се погрижат. Около шест месеца след като ти постъпи на работа тук, вече знаех, че никога няма да те бива за подобна работа. Ти излъчваш невинност, от която човек направо го втриса.
Не, тя не би могла да шпионира колегите си. Веднага се виждаше, че е прекалено наивна.
— Още една много добра причина, за да приемете оставката ми. Но Мередит не се е докоснала до парите ви, госпожице Кейн.
— Да, както казах, знам това. Но това може да ми послужи като отлично средство. Уморих се от нови асистентки. Искам една, която да ми е напълно лоялна. Щом не мога да намеря такава, ще се задоволя с някоя, която толкова се страхува от това, което мога да й причиня, че ще е отлична за работата. Отдавна съм разбрала, че е по-добре да се страхуват от теб, отколкото да те обичат. Предполагам, че си чела Макиавели.
Беше напълно типично Патриша да й цитира философ от Ренесанса за това, как да се управляват селяндури като нея. В крайна сметка тази жена наистина вярваше, че е от онези кралици, които са завзели със сила короната.
— Разбира се.
— Е, в такъв случай разбираш моята гледна точка. Аз имам много шпиони. Нуждая се от послушна мишка, която ще изпълнява всичко, което й наредя. Разполагам с цялата документация и съпругът ти беше повече от съгласен да подпише декларация, че и сестра ти е била замесена. Накрая законът за давност ще влезе в сила, но мисля, че дотогава двете с теб отлично ще се разбираме.
— За какво е всичко това? — Едва ли тази жена изгаряше от желание да има служителка, която със сигурност я ненавижда.
Устните на Патриша се извиха в лека усмивка.
— Ти ще направиш изявление, че си ми дълбоко благодарна, задето съм ти позволила да запазиш работата си след ужасните неща, направени от съпруга ти. Аз ще платя на адвоката за развода ти. Ти ще разкажеш надълго и нашироко колко великодушен и добър човек съм и как си била сигурна, че ще бъдеш уволнена.
По дяволите. Всичко си идваше на мястото. Преди три седмици в „Ню Йорк Таймс“ бе публикувана статия, в която се твърдеше, че „Кейн Груп“ има фабрики в Третия свят, в които работничките се трудят при отвратителни условия с мизерно заплащане, за да се произвеждат евтини стоки за домакинството.
— От компанията смятат, че имиджът ви е съсипан, и вие се опитвате да го възстановите.
— Те смятат, че се нуждая от излъскване, и ти ще го направиш. Както казах, ти излъчваш невинност. Точно това на първо място е привлякло съпруга ти към теб. Той е знаел, че може да те използва. Сега аз ще те използвам. Ще пуснем специално издание в едно от сутрешните ни шоута. Ще отлетим за Камбоджа, за да посетим жените, които са били най-безскрупулно използвани. Естествено, аз не съм знаела нищо за ужасните условия на труд. Отговорността наистина е моя, но аз съм искрено потресена. В крайна сметка аз правя всичко възможно, за да помогна на много жени да се издигнат.
И после да ги бутне от покрива.
— Няма да го направя. Вие отлично знаехте какво става в онези фабрики. Вие подписахте договорите, в които се определят мизерното заплащане и дългото работно време.
— Нима? Съмнявам се, че ще можеш да докажеш подобно нещо. Не, аз съм постъпила глупаво и други са се възползвали от това. А сега трябва да решиш дали ще останеш да си вършиш работата, или предпочиташ сестра ти да се озове в затвора.
Ръцете й трепереха. Наистина трепереха. Нито за миг не се съмняваше, че Патриша ще изпълни заканата си. Тя никога не блъфираше. Дяволът нямаше нужда да го прави. Дяволът винаги печелеше.
— Ще отида да ви донеса кафето.
— И, Карли?
Младата жена се обърна.
— Да, госпожице?
— Свали няколко килограма, преди да заминем за Камбоджа. Не мога да позволя да приличаш на крава на екрана.
Карли излезе, чудейки се дали някога ще се почувства отново цялостна.
1
Две години по-късно Сан Агустин, Флорида
Карли изви лице към слънцето и въздъхна. Цял следобед, разполагаше с един свободен следобед и тя правеше какво? Срещаше се в ресторант с някакъв абсурдно секси мъж, който щеше да й хвърли един поглед, да се обърне и да побегне. Дрю. Казваше се Дрю и на снимката, която й бяха изпратили от агенцията за запознанства, се виждаше рус мъж в средата на тридесетте, който навярно би трябвало да краси корицата на списание. Ако беше интернет сайт за запознанства, тя може би щеше да се чувства по-спокойна. Хората там слагаха възможно най-хубавите си снимки. Понякога на тях бяха с години по-млади и по-слаби. А понякога фотографиите си бяха чиста измама.